Мануела: Общински служител в Поморие ме заплашва, страхувам се за живота си!

Каза още: „И на Бойко Борисов да се оплачете, нищо няма да ми направи”

Мануела Огнянова Тошева е от София, 54-годишна. Тя е съдебен експерт-графолог в Софийски градски съд и Апелативните съдилища в градовете София и Велико Търново, както и медиатор на Министерство на правосъдието. Научена е от баща си да отстоява правата си и да търси възмездие и справедливост по законоустановения ред. Спечелила е дела срещу Министерски съвет и Министерство на здравеопазването /МЗ/, като е обжалвала Наредбата за медицинска експертиза като незаконосъобразна. С нея се отменят няколко текста, които уреждат правата на хората с увреждания. При 3-членен и 5-членен състав на Върховния административен съд нейните искания са уважени, а МЗ е задължено да промени въпросните текстове. Не е убедена, че това се е случило. През месец май т.г. за БТВ Репортерите в обширен репортаж тя говори по конкретния казус и за тормоза, който се налага над инвалидите от ТЕЛК (виж ТУК).

Мануела има спечелено дело и срещу Прокуратурата на Република България, с окончателно решение от 2014 година. В съдебния процес доказва наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото й от прокуратурата обвинение с довеждането й от шампион-рекордьор по колоездене, с много добри физически данни, до 92% инвалид. Осъжда прокуратурата и получава обезщетение. Интересното е, че съдията, постановил осъдителната й присъда, е повишен – в Специализирания съд. Прокурорът, който е внесъл обвинителен акт срещу нея, от Районна прокуратура – София, е повишен в Спецзвеното на СГП, а набедилият я в качеството на частно лице вече е председател на Районен съд – Сливница, най-невралгичната граница на ЕС, откъдето се изнасяха оръжия и се нарушаваше Югоембаргото. Тези странни на пръв поглед съвпадения навеждат до мисълта, че Мануела Тошева вероятно е засегнала сериозни интереси.
Бащата на Мануела – Огнян Тошев е на 77 години, пенсиониран военен с 40-годишен трудов стаж, бивш началник Централен сектор „Секретна документация” за цяла България.

Интервю на Стоян Тончев

– Защо заведе дело срещу прокуратурата?

– Имам осъдителна присъда за лъжесвидетелстване, без да съм се явявала като свидетел във въпросния процес. Доказах, че не съм се явявала в качеството на свидетел по това дело, за което прокуратурата ми е повдигнала обвинение, не съм давала неверни показания и съм набедена за цялата съставомерна дейност, която ми приписват като обвинение. Вследствие действията на прокуратурата изживях огромен стрес, шок и ужас, и се разболях от рак, което доведе до 92-процентната ми инвалидност. С обезщетението при осъдителната за прокуратурата присъда реших да закупя апартамент в Поморие. Вложих си парите в морския град, защото имам нужда от почивка, от морелечение и хелиотерапия. Избрах Поморие, за да се възстановявам след заболяването, за да бъда работоспособна и да мога да се грижа и за себе си, и за баща ми. Оказа се, че нямам спокойствие и там, заради шефа на Дирекция „Обществен ред и сигурност” в Община Поморие Петър Мундров, с който живеем тук врата до врата. Този човек ме държи под постоянно напрежение, страхувам се за здравето и живота си и мисля, че ще ми посегне – пребие или прегази с колата…

– В Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ ли заведе дело срещу Прокуратурата на РБ?

– Не, в България. В ЕСПЧ все още не съм завеждала дело, но ако кметът на Поморие не обърне внимание на своя служител, който ми е съсед в Поморие и психически ме тормози, ще стигна и до там.

– Какво делите с твоя съсед и какви проблеми имаш в Поморие?

– Единственият човек, с когото имам проблем, е Петър Мундров. С него сме съседи в жилищната сграда на ул. „България” 9. Аз живея в апартамент 3-9 на втория етаж, а той – в апартамент 3-8. По-късно разбрах, че е началник на Дирекция „Обществен ред и сигурност” в Община Поморие. Явните проблеми с него започнаха миналата година /2016 г./ . Тогава строителите започнаха да ме притискат да подпиша документи, съдържащи неверни данни за въвеждане на сградата в експлоатация. Мария Ефендиева ми поднасяше документи с отворен лист на подписите. При положение, че не съм запозната със съдържанието на останалата част в папката, няма как да положа своя подпис. Видях, че е посочено присъствието ми на някакви огледи с другите собственици, с длъжностни лица, с проектанти, архитект, строител и то във време, в което изобщо не съм била в Поморие, а в София, където живея. Отказах да си слагам подписа върху информация, която не отговаря на истината. Не съм разглеждала нито апартаменти, нито са ми предоставяни за запознаване строителни документи, за да мога да сравня дали това, което ще подпиша, отговаря на състоянието на сградата. Пък и аз не съм специалист в тази област, за да дам експертно мнение – дали строителните книжа отговарят на изградения строеж.

– И все пак подписа ли ?

– Да, подписах ги, защото достъпът до сградата се осъществява през тунел и на няколко пъти съседът Мундров се опита доста агресивно да влезе в тунела с голям микробус „Фолксваген”, когато се намирам и аз там. В тунела отваря вратата на возилото, като по този начин ми ограничава достъпа до входната врата на блока. Бях на тръни да не ме прегази или удари с вратата. Действително, тогава той устни заплахи към мен и баща ми не е отправял, но поведението му ме плашеше и го свързвах с отказа да разпиша документите. Все пак, натиск да разпиша документите имаше от строителя и Мария Ефендиева, техен сътрудник. Тогава подадох жалба до РУ-Поморие, Община Поморие, входирах сигнал и до Райнонна прокуратура – Поморие, но след като и от тяхна страна нямаше реакция, с баща ми се свързахме с теб за съдействие. Въпреки това съм на мнение, че след като сградата се предава за експлоатация, апартаментите вътре трябва да са завършени, а те не са. Пространството около сградата не е приведено по начина, както е описан по документи – по проект има ограничителни колчета за автомобили на тротоара, а всъщност ги няма и това позволява на коли да спират в тунела. Там се паркираха три превозни средства, свързани с Мундров, като в частен гараж. А пространството е обща част и там се намира входната врата на блока.

– Действието се развива през лятото на 2016 г. Разкажи какво се случи това лято?

– Преди няколко дни пристигнахме с баща ми в Поморие. Петър Мундров започна да ме причаква. Вратите ни са една до друга. Искам или не, аз трябва да мина покрай неговата. Минавайки покрай вратата му, той започна да вика зад гърба ми: „Не се оплаквай на полицията и на кмета, ще стане по-лошо!”. Доста застрашително поведение от негова страна. Изплаших се, че в един момент може и да ме удари. Казах му, че ще се обадя на 112. Позвъних, препратиха ме на дежурния полицай в Поморие, подадох сведения. След няколко часа, когато се прибирахме с моя баща, той отново ни причака. Излезе от колата си, застана в тунела, мърморейки, и ние отново трябваше да минем покрай него. Изчакахме известно време да се качи преди нас нагоре към апартамента си или да тръгне за някъде, но той продължи да стои на място. Като видяхме, че няма да се махне и стои тенденциозно в тунела, решихме да влезем във входа. Минавайки покрай Петър Мундров, той се обърна към баща ми и му каза: ”Ш’ти скъсам главата, да знайш!”. Обърна се към мен и ми каза, че не съм спазвала реда и законите. Почувствах се унизена и го попитах на висок глас: „Какво искате от нас? В какво престъпление или нарушение ме обвинявате?”.

– Той отговори ли ви?

– Не. Продължи с общи заплахи, че ще ни убие, ще ни направи нещо чрез полиция, съд, прокуратура… Най-фрапиращият случай е на 29.08. т.г. Вървяхме по тротоара с баща ми по ул. „Цар Иван Александър”. Чухме, че някаква кола форсира зад нас, след това премина от най-дясно в лявото платно на насрещната лента, пресече ни пътя и спря върху тротоара пред нас. Управляваше я Петър Мундров.

– Изплашихте ли се?

– Естествено, че приемам тези действия като заплаха и като сигнал за бъдеща саморазправа – дали чрез прегазване, дали чрез удари и побой. Изключително притеснена съм от този човек и нямам никакво спокойствие в Поморие.

– От полицията какво ви казаха?

– Казаха ми да се обърна към кмета Иван Алексиев, защото той е избран от управляващата партия ГЕРБ, а Мундров е негов служител и извършва тези действия спрямо нас през работно време. Аз дори не знам този човек ходи ли изобщо на работа, какво му е работното време и какво работи. Преди обед ме причаква, след обед – в 14:50 часа беше т.нар. „яростно спиране” пред нас на тротоара. Заяви ми заплашително да спра да звъня в полицията и да не се оплаквам на кмета. Каза още: „И на Бойко Борисов да се оплачете, нищо няма да ми направи”. Не мога да разбера какъв е този човек, кой го протежира, на какво се основава това чувство за безнаказаност, което демонстрира! Не знам какво иска и от нас.

– Смятам, че трябва да е налице и друга основателна причина, която да обяснява поведението му. Не може да е само заради жалбата ви до полицията и сигнала до прокуратурата…

– Поисках от Община Поморие да ми предостави строителните книжа на сградата, в която съм закупила апартамент и установих, че има складови помещения. Всъщност, аз съм заплатила за този склад и това е вписано в нотариалния акт. Дори нотариусът, при който минахме сделката, ми каза, че без складовите помещения, вписани в нотариалния акт, не може да бъде продавана сградата на апартаменти като жилищна кооперация. Складовите помещения се намират на последния, пети етаж. Все пак, аз искам да получа това, което е мое, платила съм го и ми се полага. Освен това забелязах, че заложеното по проект не е изпълнено. Не са изградени скосявания като покривна конструкция и по точно – затваряне на терасите на последния етаж и обособяване на складови помещения. На практика сега са обособени жилищни площи за продажба. Вероятно нямат разрешение за преустройство, защото от техническата служба към Общината не ми бяха предоставени такива документи…

При подписването на предварителния договор за закупуване на студиото в Поморие  Атанас Калоянов – пълномощник на строителя, откъсна от папката си със строителни документи един лист, явяващ се етажа, на който имам помещение. На листа е дописано с неговия почерк „апартамент 3-9”, но на практика планът е за „апартамент 3-3”, намиращ се в друга сграда. Тоест, архитектурен план за нашата сграда не съм виждала и според мен няма такъв. Затова отидох в Община Поморие, за да поискам плана на моя етаж в сградата. Дадоха ми разрязан лист, не в пълната цялост за етажа. Не съм убедена, че трябва да се предоставя документ от институция в такъв вид, след като съм заплатила и 7 лева, за да го получа. Бях изненадана, че това, което ми предоставиха от Община Поморие, беше със същото обозначение на помещенията на етажа, което получих като лист и от пълномощника на строителя Атанас Калоянов – „апартамент 3-3”, а аз съм закупила „апартамент 3-9”.

– Как тълкуваш разминаването в номерацията на апартаментите при официалните документи?

– Това според мен означава, че строителният план е за съседната сграда и е ползван и за нашата. Не съм убедена дали това е законно. Ако е незаконно, ние нямаме строителни книжа за нашата сграда. Не намерих никакви документи и за преустрояването на т.нар. „складови помещения” в жилищни площи, за да се продават като апартаменти. По-интересното е, че след като получих официално от Община Поморие плана за етажа от сградата, в която имам студио и складово помещение, на другия ден с баща ми видяхме изсипани до контейнера и в контейнера зад сградата на Общината купища с папки – официални документи, строителни книжа, подписи, фирмени печати на строителни предприемачи, строители, инвеститори… Баща ми цял живот е работил с документи и е наясно какво означава това.

– Какво направихте с тях?

– Обадихме се в Полицията, полицаите дойдоха, събраха ги в черен чувал и не знам какво са направили след това с тях. Става въпрос за документи , съдържащи лични данни, защитени от закона.

– Допускате ли, че може да са изхвърлени от Община Поморие?

– Напълно възможно е. Папки на различни фирми – кой би могъл да разполага с такъв набор от данни на хартиен носител. Не една фирма – много.

– Да разбирам ли, че конфликтът Ви с Петър Мундров започва след отказа да разпишете документите за приемане на обекта и противоречията със строителя? В крайна сметка какво мислите, че искат от Вас?

– Да продадем жилището на безценица, да им подарим складовите помещения и да се махаме от там.

– Това някой казвал ли ви го е – на Вас или баща Ви?

– Това беше споменато от строителите. Също така те ми казаха, че ще намерят начин да ме съдят и да ми вземат сериозни суми. Искаха ми пари за някакъв „воден цикъл”… и за други неща. Но аз не им дължа нищо допълнително, защото не съм постоянно пребиваваща в това стайче, което съм закупила, за да ползвам за почивка, възстановяване и да ходя на море. Обитавам го само няколко дни в годината. А Мундров задръстваше с колите си тунела към входа на апартаментите, както и с коли на лица, свързани с него, поставяше и някакво желязо, в което веднъж вечерта сериозно се нараних и се наложи да потърся медицинска намеса.

– Обърна ли се към кмета на Поморие, запознат ли е със случая?

– Разговарях със зам.-кмета по финанси, разказах му за конфликта с Петър Мундров и той каза, че това са много сериозни неща и трябва да бъде решен веднъж завинаги този проблем. Тогава кметът отсъстваше. Вече имам запазен за утре /05.09.2017 г./ час при него.

– Страхуваш ли се?

– Да, това е психически тормоз, който може да прерасне и във физически. Чувствам се дискомфортно в Поморие, а много харесвам града. Страхувам се за здравето и живота си, както и за баща ми. Той е възрастен човек. Идваме тук да си почиваме и се чудя – как този човек може да бъде началник на общинско звено по сигурност и ред?! Това е някаква подигравка. Мундров е в близки отношения със строителите, живее сам в сградата, държи се като господар, а може и да правят далавери с апартаментите, проституция, знам ли? Той живее с едно момиче, което почти не излиза, не се вижда много, но вечер към апартамента има голямо текучество на мъже. През 50 минути някой пристига.

АВАНТАЖ ще следи развитието на казуса…