Съюзът на съдиите опроверга твърденията на главния прокурор Цацаров

Най-голямата магистратска организация – съюзът на съдиите, изпрати днес отворено писмо с критики към последните действия и изказвания на главния прокурор Сотир Цацаров и на държавното обвинение като цяло. В „Защо мълчим 2“ е обяснено, че първото писмо „Защо мълчим“ е било публикувано преди повече от 6 години и половина. Повод за него са били действията и коментарите на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

„ЗАЩО МЪЛЧИМ, 2?

1. Много пъти се е налагало ССБ да обяснява, че в една правова държава съдът е коректив за законността на действията на полицията и на другите органи на изпълнителната власт. Не мислехме, че ще се налага да обясняваме, че това се отнася и за прокурорските органи, които не би следвало да демонстрират, че са над съда, било чрез даване на указания, за които твърдят, че не могат да бъдат преценявани за законност от съда, било чрез задържане на страни по дела в почивката на съдебно заседание. Не бихме могли и да си представим, че чрез такова действие се осуетява наказателно производство, водено по повдигнато и поддържано от същата прокуратура обвинение. Не считаме въобще за възможно държавен обвинител в присъствието на главния прокурор да заяви, че в преценката на прокуратурата е да задържи и подсъдим по друго дело, докато срещу него не е приключило съдебно заседание.

2. Многократно в последните седмици главният прокурор заявява, че председателят на Върховния касационен съд и част от съдиите се занимават с политическа дейност. Като примери са посочвани раздухвани в определени „медии“ твърдения за скандали с многомесечна давност. По някои от тези публикации комисии на ВСС са се произнесли, като са приели, че липсват данни за нарушения . Останалите такива публикации не са привлекли вниманието на членовете на ВСС, които да поставят на вниманието на този орган обсъждането им и да настояват произнасяне по същество. Главният прокурор в една правова държава не може да разпространява твърдения, че съдии не се занимават с правораздаване, а са политически или партийно ангажирани, без да се основава на решения на компетентни органи, с които такива, по своето същество нарушения, са установени по отношение на който и да било съдия.

3. Не можем да приемем посланията на главния прокурор, разделящи съдиите на такива, заслужаващи уважението му и такива, които не попадат в тази група. Опитите за изкуствено разделяне на съдийската общност, както и между професионалните съсловия на съдии и прокурори са ясно разпознаваеми и не би следвало да разчитат на успех. Те в крайна сметка подкопават държавността и общественото доверие в съдебната система.

4. Отново констатираме, че когато говорим едно и също, а това остава без внимание от страна на Висшия съдебен съвет и другите държавни органи, имащи отговорности за утвърждаването на законността и правовата държава, се достига предел, отвъд който говореното престава да има значение.

София, 8 юни 2017 г. УС на ССБ“