Четирима социалисти влизат са в яростна битка за лидерския пост в БСП, овакантен, след като Корнелия Нинова подаде оставка, а след това и бе изключена от столетната партия. Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов, Калоян Паргов и Кристиан Вигенин ще мерят сили в пряк избор или на конгрес – още не е ясно каква ще бъде формата на избор. В медийни участия през последната седмица и четиримата – по-отчетливо или по-завоалирано, дадоха да се разбере, че имат амбиции за лидерство.
В полза на Атанас Зафиров е фактът, че в момента той изпълнява функциите председател. А в БСП председателят винаги има поне един коз повече в лидерското състезание. Досега не е имало случай, когато начело на партията да е заставал „опозиционер“.
Борислав Гуцанов, въпреки слабото представяне на БСП в родната му Варна, където обичайно води кандидат-депутатската листа, също не е за подценяване. Той е организационен секретар на партията, а следователно, най-близо до сърцето на партийния апарат, или поне до контролирането му.
Заради желанието на двамата да бъдат припознати като с еднакви възможности, в момента Зафиров и Гуцанов са съпредседататели на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“, независимо че тя наброява едва 20 депутати. Такова нещо червените не помнят – в парламентарната им група да няма единоначалие.
Конкуренцията между двамата е толкова силна, че никой не искал да отстъпи в полза на другия. Защото който е шеф на групата в парламента, при него отиват папките с цялата информация за делата „по света и у нас“ и така той става с едни гърди напред в политическата осведоменост. А това в една битка е много важно. Освен това председателят винаги седи на първия ред в пленарната зала, дори парламентарната група да е от десет депутати.
Калоян Паргов е дългогодишен председател на най-голямата и най-авторитетната червена организация – столичната. Влиянието му обаче далеч не е само в София. От години Паргов е възприеман като алтернатива на действащия курс в столетницата не само покрай споровете му с Нинова. От няколко години той е начело на влиятелен в левите среди мозъчен тръст – Стратегически институт за национални политики и идеи.
Шансове за лидерския пост има и Кристиан Вигенин, който в момента е зам.-председател на партията. Направи впечатление, че по време на кампанията за 51-ото Народно събрание Вигенин, който е евродепутат, заряза Брюксел и участваше активно в предизборните събития. След вота Вигенин написа писмо до МВР, в което сигнализира за нарушения с конкретни примери по секции. Единствен в левицата, може би, за да заяви ясна позиция по отношение на честността и прозрачността на вота – като евродепутат той няма как да участва в подписката за касирането му до Конституционния съд. Впрочем и по времето на Нинова за Вигенин се говореше като за нейн наследник, при това посочен от нея.
Везните в битката за лидерския пост със своето влияние ще накланят и хора, които няма да участват пряко в нея. В момента в БСП се борят 4 – 5 групи, което стана отчетливо ясно по време на реденето на кандидат-депутатските листи преди последните избори. Всяка от тези групи има неформален лидер.
Един от тях е Кирил Добрев, който преди години бе съперник на Нинова в прякото състезание за председател. Сега обаче Добрев нямал намерение да се кандидатира и подкрепял Атанас Зафиров.
Зафиров набирал точки и по евроатлантическа линия, не случайно беше председател на парламентарната комисия по отбрана в 47-ото Народно събрание. „Групата на Зафиров е най-силна и той ще стане председател на БСП на конгреса“, е мълвата от централата на партията. Освен това Зафиров се ползвал с подкрепата на влиятелни червени династии.
Валери Жаблянов, който вече не е част от БСП, но имал влияние в нея, щял да го използва, за да подкрепи Атанас Зафиров, казват наши източници. Зафиров е с гърди напред пред конкурентите си и по линия на сериозни връзки със задокеански влиятелни кръгове, които идват на власт.
Гуцанов също бил убеден в своя успех и дори заявявал, че ще спечели битката за председател на конгреса, защото никой не можел да пробие неговата делегатска група от Варна, както и влиянието му сред делегатите от Търговище и Шумен. В същото време обаче нито от Търговище, нито от Шумен червените имат депутатски мандат, а и за двата града за изборите отговаряше Гуцанов. В Шумен даже беше водач на листа.
По външнополитическо влияние премерва сили и Вигенин, който е бивш министър на външните работи и от много години на „ти“ с тайните на брюкселските властови коридори.
Въпреки че групата на претендентите за шефския пост на „Позитано“ 20 вече се оформя, още не е ясно как ще се избира новият председател – пряко, както предвижда действащият устав или от конгреса, каквато бе практиката в по-стари времена. Но, за да може председателят отново да се избира от конгреса, уставът трябва да бъде променен. А това става само на конгрес.
И тук започват вариантите. Кой да бъде този конгрес – сегашният 50-и или новият 51-ви. Защото в устава на БСП има една особеност, приета преди повече от четвърт век – нейните конгреси са постояннодействащи и могат да бъдат свиквани на заседание с решение на Националния съвет. За пръв път тази уставна норма бе задействана през декември 2001 г., малко след като тогавашният председател на БСП Георги Първанов бе избран за президент. По-късно Сергей Станишев като председател използваше конгресите в предизборна ситуация за мобилизиране на актива. Прекият избор на социалист № 1 бе наложен по времето на Корнелия Нинова и не случайно тя наскоро предупреди червените: „Внимавайте, да не ви вземат прекия избор!“
В същото време до средата на декември в БСП вървят отчетно-изборни събрания, на които се избират нови местни ръководства, но и делегати за 51-я конгрес. И двата варианта за избор, казват, имат свои фенове. И сред редовите социалисти, и сред кандидатите за лидерския пост.
Зафиров предпочитал да се свика сега действащият 50-ти конгрес, да се промени уставът и новият председател да бъде избиран от делегатите. Гуцанов, напротив, бил фен на прекия избор, защото бил убеден, че партията го обича. И затова заедно с Вигенин провалили кворума на последното заседание на Националния съвет. То трябваше да вземе решение за свикване на 50-я конгрес на 1 декември 2024 г., но това не стана, тъй като редиците в залата оредели.
И така спорът пряк или непряк избор върви и в момента и обърква „пътната карта“ за избор на председател. Сред аргументите на тези, които искат сегашната ситуация да се запази, е и това, че един нов устав трябва да бъде регистриран в съда, а регистрацията може да отнеме 3 – 4 месеца. И затова, ако се тръгне към нови избори за парламент, едва ли уставът ще бъде променян – левицата няма нужда и от спорове по легитимността на председателя си. Които в никакъв случай няма да допринесат за увеличаване на популярността й. Напротив – ще подгряват приказките от рода на – останаха един файтон хора и не могат да се разберат кой да води бащина дружина.
Автор:
Красина Кръстева