По традиция бургазлии и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на филмови прожекции под открито небе и при вход свободен. Пет вълнуващи истории ще проследят киноманите в дните 25, 26, 27 юни и 1, 2 юли 2024 г.. Прожекциите започват от 21 часа на сцена „Охлюва“, а програмата включва, както съвременни филмови заглавия, така и вечни класики от 80-те години.
Инициативата започва с „Нашият цвят“ на реж. Дора Сюч и продължава с „Блокада“ на Адам Тришер. Следват „Доверие“, „Ясновидецът“ на Ищван Сабо и „Дневник за моите деца“ с реж. Марта Месарош. Филмите са със субтитри на български език.
„Нашият цвят“ на реж. Дора Сюч, е унгарско-виетнамски романтичен филм от 2023-та година. Младата виетнамка Сон Ха пристига в Будапеща, за да научи повече за тайнственото минало на своята баба Тиен. Унгарецът Виктор се запознава със Сон и от първия момент е убеден, че тя е любовта на живота му. В ретроспекция е показана историята на бабата на Сон, която като млада виетнамска студентка се влюбва в най-красивото момче в университета – Тибор. Въпреки, че виетнамската страна се грижи никой от техните студенти да не остане в чужбина, любовта на Тиен и Тибор се оказва по-силна.
„Блокада“ – на 26 юни с реж. Адам Тьошер, е драма от 2022 година. Във филма „Блокада“ Йожеф Антал едва половин година след избирането му за министър председател на Унгария се изправя пред най-тежкото изпитание в живота си. Таксиметровите шофьори протестират пред Парламента срещу драстичното повишаване на цената на бензина. Бързо разочаровали се от демокрацията, те поставят града под блокада, а скоро и цялата страна. Опозицията застава на тяхна страна и подстрекава към революция. Президентът, пресата, обществото им симпатизират, а полицейските сили изоставят станалото непопулярно с непопулярните си мерки правителство. Някогашният участник в революцията от 1956 Йожеф Антал внезапно се озовава от другата страна на барикадата. Изоставен, току-що опериран, в болнична стая. Какво да направи, как, с какви средства може да разреши тази ситуация?
Филмът не е само хроника на четирите дена на блокадата на таксиметровите шофьори: той ни позволява да надникнем в задкулисните борби и сделки, както и в личния живот на борещия се за демокрация и справящ се с кризата министър-председател.
„Доверие“ на 27 юни, реж. Ищван Сабо, е драма от 1980 година. В последния месец на Втората световна война на Ката неочаквано й се налага да изчезне за известно време. Както е узнала, нейният съпруг лекар е развивал левичарска дейност и трябва да минат в нелегалност. Ката получава нови документи за самоличност на името на съпругата на Янош Биро, бежанец от Трансилвания. Ужасена и объркана пристига в новия си дом, при непознат мъж.
Филмът е номиниран за наградата „Оскар“, на Берлинския филмов фестивал получава „Сребърна мечка“ за най-добра режисура, а в Токио печели наградата на министъра на културата
„Ясновидецът“ – на 1 юли, с реж. Ищван Сабо е унгарско-немско-австрийска драма, от 1988 година. През 1918, в края на войната в битката при Пиаве командирът на взвод Клаус Шнайдер получава тежка рана в главата. Лекарят лейтенант от полевата болница, д-р Бетелхайм, по време на лечението на Шнайдер открива, че бившият илюзионист и артист прекрасно хипнотизира и иска да се възползва от това в лечението. Но капитан Новотни, бивш директор на вариете примамва Шнайдер в света на развлекателния бизнес и под името Ханусен той жъне успех във Виена, предсказанията му се сбъдват. Премества се в Берлин, където предсказва идването на власт на Хитлер.
„Дневник за моите деца“ – на 2 юли с реж. Марта Месарош, е драма, от 1982-а година. Филмът на Марта Месарош, изготвен въз основа на автобиографични мотиви, проследява живота на унгарката Юли, останала сирак след разпада на семейството й, живяло в емиграция в Съветския съюз. Времето на действието са краят на четиридесетте и началото на петдесетте години на миналия век. Младата девойка Юли е загубила родителите си като дете в Съветския съюз. След 1945 се връща в родината си заедно с много унгарски емигранти и се нанася при Магда, другар от емиграцията, която сега е на висок пост. Магда е резервирана и недоверчива, овладяна е от царящата в партията атмосфера. Юли тежко понася съвместния живот с нея и единствената й разтуха е киното. С удоволствие прекарва време със свободомислещия й роднина Янош, който й предлага възможност за измъкване от потискащия живот.
Фестивала в Кан, 1984 – голямата награда на журито за Марта Месарош
Събитието се организира с партньорството на Унгарския културен център.