ПАК СМЕ ЗА СРАМ ПРЕД СВЕТА

БЪЛГАРИЯ НЕ СПИРА ДА СЕ СВИВА, УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИ ОБЯСНЯВАТ КАК ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ

Преди няколко дни Датската национална телевизия излъчила кратък репортаж за България (общо 22 минути) под заглавие „Страната, която се свива“. Репортажът е направен от кореспондентката на датската телевизия в Брюксел и вероятно е свързан с Българското председателство на ЕС, което вбесило правителството ни.

Но за разлика от твърденията на председателя на Европейската народна партия г-н Дол, който наскоро заяви, че при сегашното правителство на Борисов българското село процъфтява, репортажът на датската журналистка показва коренно различна картина. Тя не се разходила по лъскави столични улици, а си направила труда да посети няколко села на югозапад от Перник и за десерт – Враца. То, не че във Видин, Силистра, Монтана и т„н. е по различно. В селата на Странджа пък си е апокалипсис, та не се знае, ако екипът бе се отклонил на някакви си 400 км. На изток..

Репортажът показава цели села, в които не е останал нито един човек и къщите зеят без прозорци и напълно празни. В други села живеят само самотни старци и тук там някои по-млади роми. Всъщност, единствените, които са готови да останат по тези места, са циганите, защото „те се чувствали тук по-спокойни“. Никакъв обществен транспорт, никакви магазини. Само един частен миниван, обикаля селата като „магазин на колела“, за да занесе на малкото останали живи хора хляб и лекарства. Навсякъде поголовна разруха! Репортажът показа почти без коментар оглозганите сгради на зарязаните селскостопански постройки, млекозавод и месокомбинат от времето на социализма. На въпроса на журналистката към един самотен старец дали някой му помага с нещо, той с тъжна усмивка отговори, че на този свят той единствено се надява на бога.

На целия този фон на пълна разруха, репортажът от село Пещера, който показа честването на Сирни Заговезни с баби, облечени в национални носии и с хората около запаления огън е повече от тъжен, дори абсурден.

Във Враца екипът посетил някакъв завод за електронни платки, като директорката обяснява, че тяхното производство с всеки изминал ден намалявало и вероятно ще приключи окончателно след не повече от десет години, защото им липсвали квалифицирани инженери и персонал, а продукцията им изоставала безнадеждно от конкуренцията.

Журналистката се среща и с един млад българин, който работи в авангарден център на Майкрософт. Той призна, че му липсва България, но работата в Дания, му дава не само материална и социална сигурност, но и големи хоризонти за професионално развитие. И тъй като това младо и способно българско момче не е единственото, което е намерило завинаги своето място в Дания, изводът, който се натрапва, е, че България се топи, че България си отива!

Каква звучна плесница е този репортаж за нашите политици!

Които явно не са видели и последните данни на родната ни прокуратура. Стряскащ Само за 9 месеца през миналата 2017 г. са се самоубили повече деца до 14 години, отколкото за цялата 2016 г. През годината са сложили край на живота си 23 деца. Това съобщават от Върховната касационна прокуратура, която разследва причините за самоубийствата и за склоняване на децата да посегнат на живота си. Още по-потресаваща е статистиката за загиналите деца – за същия период на т.г.над 1800 деца до 18 години са станали жертва на различни престъпления и на удари от автомобили, от които 1220 са малолетни под 14 години.

Господи, в каква държава живеем!

Държава, в която децата се самоубиват, не може да е цивилизована, културна, европейска. Тя е примитивна, варварска, безчовечна, безперспективна. Тя е държава, която унищожава бъдещето си. 1800 мъртви деца за по-малко от една година, това не може да се понесе спокойно. В същото време властта безгрижно си поминува, самовлюбено величае себе си с висок икономически растеж, пълен фискален резерв, стабилност, сигурност и международен престиж. В тази държава виновни са всички: законодатели, изпълнителна власт, съдебни органи, институции, медии, синдикати, семейства, граждански организации и цялото общество. Това, което се е случило с нас в продължение на 28 години, е по-страшно и от Содом и Гомор, защото тези безбожни, корумпирани и развратни градове са наказани еднократно и изведнъж, а българските граждани са подложени дълги години на безжалостни и нескончаеми страдания. Според проучвания на „Евростат” (Европейско статистическо бюро) България е на предпоследно място сред страните-членки на ЕС по деца в риск (последна е Румъния). У нас 550 000 деца от 1 до 17 години или 46 % от всички в тази възраст живеят в бедност, в семейства на безработни и ниски доходи.

Само за 9 месеца през миналата 2017 г. са се самоубили повече деца до 14 години, отколкото за цялата 2016 г. През годината са сложили край на живота си 23 деца. Това съобщават от Върховната касационна прокуратура, която разследва причините за самоубийствата и за склоняване на децата да посегнат на живота си. Още по-потресаваща е статистиката за загиналите деца – за същия период на т.г.над 1800 деца до 18 години са станали жертва на различни престъпления и на удари от автомобили, от които 1220 са малолетни под 14 години.

Господи, в каква държава живеем!

Държава, в която децата се самоубиват, не може да е цивилизована, културна, европейска. Тя е примитивна, варварска, безчовечна, безперспективна. Тя е държава, която унищожава бъдещето си. 1800 мъртви деца за по-малко от една година, това не може да се понесе спокойно. В същото време властта безгрижно си поминува, самовлюбено величае себе си с висок икономически растеж, пълен фискален резерв, стабилност, сигурност и международен престиж. В тази държава виновни са всички: законодатели, изпълнителна власт, съдебни органи, институции, медии, синдикати, семейства, граждански организации и цялото общество. Това, което се е случило с нас в продължение на 28 години, е по-страшно и от Содом и Гомор, защото тези безбожни, корумпирани и развратни градове са наказани еднократно и изведнъж, а българските граждани са подложени дълги години на безжалостни и нескончаеми страдания. Според проучвания на „Евростат” (Европейско статистическо бюро) България е на предпоследно място сред страните-членки на ЕС по деца в риск (последна е Румъния). У нас 550 000 деца от 1 до 17 години или 46 % от всички в тази възраст живеят в бедност, в семейства на безработни и ниски доходи.