Той припомни, че Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е една програма за управление. Там са написани реформи и инвестиции, които трябва да се случват със или без правителство. Според него едно от малкото добри неща при конституционните промени беше, че може винаги да има парламент и законите да се движат дори когато имаме предсрочни избори.
„За съжаление това на практика на функционира. Въпреки че вече една година не получаваме пари, партиите не могат да се обединят и да приемат мерките, които са останали. Те не са лесни, защото засягат законови промени в съдебната и енергийната система. Отлагат се от една година, затова не получаваме пари. Най-вероятно това ще доведе до реална загуба на милиони, а не само до забавяне”, предупреждава Пеканов.
Той смята, че това е проблем за страната ни, защото важни инвестиционни проекти няма да се случат, ще трябва да се откажем от нещо, което сме обещали. Засягайки необходимите промени в сектор „Енергетика”, икономистът заяви, че въгледобивът изпитва проблеми и трябва да сме наясно, че ще е трудно да задържим нещо, което е икономически неустойчиво. Това обаче не означава, че не трябва да се погрижим за прехраната на хората в тези региони. Диалогът за това какво да се направи през последната година отсъства.
„Цяла Европа говори за нова индустриална политика, за инвестиции в сектори, които ще имат бъдеще през следващите десетилетия – електромобили, батерии, соларни панели и др. Ние не го правим, а говорим как да убедим Европейската комисия, че „Зелената сделка” трябва да бъде отхвърлена. Тя ще бъде леко ревизирана надолу, амбициите ще бъдат по-малки, но няма да бъде отхвърлена. Така ми изглежда от всички изявления, направени след евроизборите”, смята Пеканов.
Според него България изостава и в реиндустриализацията – процес, който трябва да върне изнесените производства обратно в Европа. „Това означава да отваряме нови заводи с добри работни места в Европа. Например Германия се опитва да отваря заводи за микрочипове. Това е една от ключовите борби кой да привлече подобен тип производства. България не прави това. Можем да изчакаме другите страни да се реиндустриализират и ние да се закачим за тях, но е много по-добре ние да проявим инициативата”, заяви икономистът.
По отношение на приемането на еврото, Пеканов заяви, че винаги се е застъпвал България да бъде част от еврозоната не само по икономически причини, а защото това ни дава и политическа тежест. „Ще седим на масата с най-силните страни, които взимат решения за втората най-важна валута в света”, подчерта той. Пеканов смята, че е напълно реалистично това да стане на 1 януари 2026 г.
Икономистът призова и за малко повече разум в парламента. „Без значение дали партиите ще могат да се обединят около кабинет, има реформи, които трябва да се случат. Те не случайно са заложени в ПВУ и успяха да получат пълен консенсус. ЕК ги очаква от нас, правилни са и трябва да се случат”, каза Пеканов.