Южнокорейската писателка Хан Канг е носителката на тазгодишната Нобелова награда за литература. Тя отличена за „интензивната си поетична проза, която разгръща травми от историята и разкрива крехкостта на човешкия живот“. Канг е известна на българския книжен пазар с произведението си „Вегетарианката“. Сюжетът разказва за жена, която решава да спре да яде месо след тревожен сън, което впоследствие води до начало на гротескни събития и сътресения в семейството й. Авторката спечели международната награда „Букър“ за този роман през 2016 г. и стана първата корейка с това отличие.
Нобеловият комитет посочва, че творчеството на Канг се характеризира с много „излагане на болката, съответствие между душевно и физическо мъчение“. Тя е автор и на други популярни книги, сред които The White Book, Human Acts и Greek Lessons.
Нобеловата награда за литература отдавна е доминирана от мъже. Сред лауреатите й са само 17 жени. Последната, спечелила наградата, е френската писателка Ани Ерно през 2022 г.
Носителят й получава 11 млн. шведки крони (около 968 хил. евро) от фонда на основателя на инициативата – шведският изобретател Алфед Нобел.
По-рано през седмицата бяха обявени и победителите в другите категории. Американските учени Виктор Амброс и Гари Рувкун са тазгодишните лауреати в медицината, а Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън в проучванията по физика.
Коя е Хан Канг?
53-годишната писателка започва литературния си път като поетеса, като публикува първите си стихотворения през 1993 г. Дебютът й в прозата е година по-късно, когато печели пролетния литературен конкурс на Seoul Shinmun с разказа си „Червена котва“. През 1995 г. публикува първия си сборник с разкази. Големият й пробив идва с романа „Вегетарианката“ през 2007 г., която 9 години по-късно и носи престижния „Букър“.
Канг е изучавала корейска литература в университета „Йонсей“ и се занимава с различни занимания в областта на културата, включително музика и изобразително изкуство. Понастоящем тя преподава творческо писане в Сеулския институт по изкуствата.
Литературният й стил се характеризира с много лиричност и дълбок емоционален отзвук, като често разглежда сложни теми, свързани с човешкото съществуване, обществените проблеми и историческата травма.