Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие за нивото на минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година. Министърът на труда и социалната политика в служебния кабинет Ивайло Иванов представи проекта на постановление на Министерския съвет, в който се предлага от 1 януари 2025 г. МРЗ да бъде 1077 лева.
Синдикатите подкрепиха проекта за минимална работна заплата, но представителите на бизнеса не бяха съгласни с предложението. Те предложиха за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати. Според Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България трябва да се отмени чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, който „очевидно противоречи на международното право и грешно се прилага, което допълнително изкривява картината“. Ако спазваме пропорциите, които в директивата са оказани за референтни стойности 50% от основната средна работна заплата, то МРЗ трябва да е 800 лв., а не 1077 лв. каза Велев. „Ето защо предлагаме или изобщо да не се приема нов размер на МРЗ, защото тя трябва да се намали, или да се сложи думата „брутна“ отпред. Тоест от 1 януари 2025 г. брутната минимална работна заплата от 1077 лв. да се замени с 1031 лв.“, предлага Васил Велев.
Като негативни последици от по-висока МРЗ той определи разрастване на сивия сектор, увеличаване на „дупката“ в държавния бюджет, както и отлив на чуждестранни инвестиции. Най-важната последица обаче, според Васил Велев, е въздействието върху морала и чувството за справедливост – награждават се най-лошо работещите с най-ниска квалификация, с най-лоши трудови навици, като се взима от работливите и квалифицираните и се дава на неквалифицираните, което води до демобилизация.
От Българска търговско-промишлена палата също се обявиха против промяната в размера на МРЗ и се съгласиха с аргументите на техните колеги, представени на заседанието на НСТС. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също не подкрепиха предложението за увеличаване на МРЗ. Предложението на правителството не бе подкрепено и от Съюза за стопанска инициатива заради отрицателния, според тях, икономически и социален ефект.
Параметрите на държавния бюджет ще бъдат обсъдени със социалните партньори – синдикалните и работодателските организации, като Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещите са мерките за икономическо развитие и социален просперитет, каза вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова, която е и председател на НСТС. Тя подчерта, че бюджетът „не е приходи и разходи“, а трябва да осигурява икономическото развитие на страната.
Петкова информира, че мерките ще бъдат разгледани през следващата седмица на експертно ниво, след това ще бъдат обсъдени с Националното сдружение на общините в Република България, за да има максимална съгласуваност. След това те ще бъдат обсъдени и с политическите партии.