От 1 юли 2024 г. влиза в сила таван на търговската надценка за трите основни видове хляб – бял, „Добруджа“ и типов. Търговци предупреждават, че забраната да поставят надценка по-голяма от 15% след 1 юли и съпровождащите я неясноти как точно ще се прилага, може да доведат до изчезването на трите най-популярни вида хляб.
В последните си работни дни предишното Народно събрание изненадващо, без предварително обсъждане, гласува 15% таван на надценката за бял, „Добруджа“ и типов хляб до края на годината. Мотивът на депутатите беше, че така ще се намалят цените, защото производствените цени били ниски, а търговците начислявали 40 – 50% отгоре. Още тогава от Сдружението за модерна търговия обявиха, че ефектът ще е точно обратният.
Според сдружението, в което членуват големите търговски вериги, масово търговците ще компенсират фиксираната на 15% надценка с повишение на цените на другите видове хляб. Наред с това е възможно търговците силно да свият или да преустановят предлагането на въпросните три вида хляб, с което ще ограничат и избора на потребителите.
От сдружението казват още, че няма методически указания какъв е обхватът на продуктите, за които важи ограничението – по състав или по етикет ще се преценява дали хлябът е бял, „Добруджа“ или типов. Търговци вече допуснаха, че след 1 юли може да последва масово преопаковане на въпросните продукти, така че на опаковките им да не пише бял, „Добруджа“ или типов, а някакви други наименования. Така ще се заобиколи законовото изискване за 15% таван на надценката.
Има и други проблеми, с които ще се сблъскат търговците, защото те не купуват директно от производителя. На търговеца ще му се налага да изисква счетоводни документи от своя доставчик, за да си гарантира, че няма да надвиши определената надценка от 15%. Това обаче е чувствителна информация, търговска тайна и би трябвало Комисията за защита на конкуренцията да излезе с някакво становище.
Търговците продупреждават още, че фиксирането на надценката при тях не гарантира, че по веригата надолу цените няма да се вдигат. Например земеделският производител може да повиши цената на пшеницата си, производителите на брашно и хляб – също. „В момента, в който се ограничи търговската надценка, посредникът от предходната стъпка би могъл да я обере като разлика“, обясняват от Сдружението за модерна търговия. От сдружението също се опасяват, че много малки търговци няма да издържат на този натиск, няма да може да покриват разходите си, и ще фалират далеч преди да дойде краят на мярката – 31 декември 2024 г.
Изненадващо на страната на търговците застанаха от браншовия съюз на хлебарите. „Ако търговците работят на загуба, те ще преустановят да предлагат трите вида най-масов хляб, а 60 – 70% от населението купуват само тях. Така ще пострадат и хлебопроизводителите, и дистрибуторите“, коментира Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Според нея може да се стигне до черна борса и още по-голямо поскъпване на тези продукти.
Търговци и хлебопроизводители са недоволни, че министерствата на финансите и на икономиката все още не са представили своите анализи за ефекта от мярката. Депутатите при приемането на тавана на търговската надценка задължиха двете министерства да дадат становища постфактум, тъй като законовата поправка бе приета без никакви разчети, при това в преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта. Тогавашният шеф на бюджетната комисия Йордан Цонев дори обеща, че ако становищата на МФ и МИИ е негативно, мярката може да бъде отменена.