ЕВровизия ли? Триумф на дупедавщината и посредствеността

В събота най-коментираното официално европейско културно събитие ще приключи. И слава Богу! Конкурсът, чийто наслов е “ Празненство на различията“ всъщност се оказа мултиплицирана пошлост на калъп. Скука, незапомнящи се изпълнения без мелодия и смисъл…За капак-всички представители пяха на английски, та да се пита човек-къде е тук представянето на националните различия и идентичности. Само един участник пя на матерния си език- унгарски цигански…А-и представителят на Беларус, за да сме точни.Ама защо на английски? На нали британците вече са извън съюда и езикът им не е дори официален Ами-сигурно, защото на един общ език, да се похвалим с различията си.Иначе, нашият участник Кристиян Костов стигна до финала. Някакви експерти дори му предричат битка за първите три места.То хубаво, ама и да победи, какво от това.Ако някой си мисли, че песента му ше се запомни-акъл го лъже. Каквато впрочем ще е съдбата и на останалите „творби“.Голата истина е-че на ниво са само организацията, техниката, осветлението и ефектите.Нека не лицемерничим! Евровизия отдавна е парад на някакъв псевдомодернизъм, вместо на стойностна музика. А болшинството участници-прохождащи изпълнители със съмнителни качества.Нека погледнем и собственото си върхово постижение-2 масто на Ралица и Стунджи. Атрактивно изпълнение на тъпани върху фолклорни мотиви. Текстът- на изпълнителката нещо и се таковала „тарай-дудата“.Без коментар.

А някога от този фестивал тръгна бляскавата кариера на АББА.

Крив Дон Спиридон