Хората в България са се превърнали в мишки – трайкат, мируват, мишкуват

Както вече знаете, тази вечер отразяваме на живо партито на U.S. Embassy Sofia.

Водачът на този луксозен камион (Рейндж Ровър) – добре облечен бизнесмен и неговата придружителка – фолкпевачка или обикновена проститутка, се стовариха тържествено и се отправиха към партито, след като господинът откри неподозирана парко място – фронтално на тротоара на „Козяк“.

В това време улицата е бъкана от полиция. Ченгета има буквално на по 5 метра. Има и на мястото на тази случка. Приближавам се аз към двойка полицаи и започваме един от онези запомнящи се диалози.

Аз: Извинете, г-н полицай, добре ли Ви изглежда паркирана тази кола (соча Рейндж Роувъра)
Ченгето: (Почва леко да се загърбва) Еми не е добре…
Аз: Е няма ли да направите нещо, че да е добре?
Ченгето: Аз нищо не мога да направя, само КАТ може.
Аз: (Очаквам точно това продължение „аз не мога, то такова“ и го подкарвам) Е, какво значи не можете, Вие сте полицай.
Ченгето: Ами полицай съм, ама нямам какво да направя
Аз: Ми обадете се на КАТ
Ченгето: Е то и Вие може да се обадите и да подате сигнал.
Аз: Аз мога, ама Вие сте длъжностно лица, полицай сте, аз ли трябва да давам сигнал при положение, че има полицай на мястото
Ченгето: Е, то има много полицаи тука, нали е празник в Американското посолство. Той тоя господин там отиде, нали виждате – няма места, лудница е.
Аз: Ако ще и на парти на Луната да е отишъл правилата трябва да се спазват. Как ще мине някоя жена с количка или инвалид?
Ченгето: Еми няма да могат.
Аз: Е няма ли да се обадите на някой да дойде да го вдигне тоя мамут?
Ченгето: Ами то това само Градска мобилност може.
Аз: Ами който трябва там, обадете им се, аз ще свидетелствам ако им трябва някой за протокол.
Ченгето: Еми да, ама ама ето, то минава 8 часа, те са си тръгнали.
Аз: Е и какво правим сега?
Ченгето: Ами няма какво да направим.
Аз: Е не Ви ли е малко срам поне. Разбирам, че Ви е шубе да кихнете. Ако не беше мутра с Рейндж Роувър досега да го бяха вдигнали, обаче сега сте насрали от страх.
Ченгето: Не съм се насрал от страх
Аз: Уж сте полицаи пък сте обикновени мишки, мишкувате си за тъпите 1000 лв. заплата. Докато сте мишки ей такива дебалаци ще се ебават с вас. Айде чао, хубава вечер!

Всъщност целият диалог ми беше много полезен. За пореден пък доказа, че няма никакъв смисъл. Хората тук, в България, наистина са се превърнали в мишки. И за съжаление аз вече съвсем сериозно мисля, че точката на потенциален обрат е премината.

Днешната случка идва на фона на поредица казуси, в които участвам в последните дни, в които различни по позиция, социален статус, възможности и ангажименти хора изповядват тезата, че по-добре да си трайкаме, защото може да стане по-лошо. Независимо за какво – все случки, които опират до намесата на власт.

Това е повсеместно. То се е пропило в съзнанието на хората. Те предпочитат да си трайкат, да мируват, да мишкуват. И с право. Защото иначе им се изсипва на главата цялата репресивна държавна машина. Която може да работи. Но работи не в полза на гражданите. Работи в полза на мутрите. А обикновените хора и обикновените чаркове на машината ги е шубе.

Ами няма да стане така! Съжалявам.

Мирослав Иванов, Фейсбук