Певицата Станислава Василева: Мечтите ме водят към Лондон, но училището ще ми липсва

Винаги ми става тъжно, когато си спомням за класа ми и за учителите от ГПНЕ „Гьоте“, споделя най-талантливата абитуриентка от випуск 2018

Интервю с момичето, което завладя сърцата на хората с представянето си в X Factor

2543 абитуриенти от 22 училища от Бургас празнуват на 24 май сбогуването си с училището. Сред най-талантливите представители на випуск 2018 е певицата Станислава Василева, която покори сърцата на меломаните и на журито на X Factor с гласа си. Ученичката на Кина Христова от студио „Сезони“ признава, че трудно сдържа сълзите, когато се носи по течението на спомените от ученическите години. Мечтите й я водят към Лондон и голямата сцена, но ГПНЕ „Гьоте“ вече й липсва. Желанието й е един ден да се върне, защото сърцето й е изпълнено с обич. Сред учителите си, които най-много обича, е Петя Пирьова. Благодаря й, че беше толкова отдадена на нас и винаги искаше да сме най-добрите, не само по немски, споделя младата певица в интервю за в. „Компас“.

Бургаската Гимназия с преподаване на немски език „Гьоте“ губи една от най-талантливите си ученички – Станислава Василева. На 24 май, когато цяла България и страните, на които сме дали писменост, книги и култура празнуват, вероятно момичето, което е гордост за своите учители, ще празнува в Слънчев бряг. В този ден може би ще се сбогувате с тях и ще поемете по нов път. Къде се надявате да ви отведат съдбата и мечтите?

– Факт е, че за мен завършва един прекрасен период – училището, което ме научи на едни от най-важните уроци за живота. Колкото съм щастлива, толкова и не искам да приема, че пораснах и че ще се отделя от семейството и приятелите ми. Мечтите ми ме отвеждат в Лондон, където ще уча и ще продължа музикалната си кариера.

-Прощавате се с училището, в което сте преживели много приятни мигове и в което може би сте се влюбили за първи път. Има ли сълзи в очите ви, когато се носите по течението на спомените?

-Разбира се, винаги ми става тъжно, когато си спомням за класа ми и за учителите. Всичко беше някак си по-лесно в училище, макар и често да се ядосвах и да си повтарях, че искам най-накрая да завърша. Моментът настъпи и осъзнавам, че вече всичко е зад гърба ми. Училището ще ми липсва, определено.

-А кой е най-хубавият спомен?

-Имах много хубави моменти през годините. Не знам кой е бил най-хубавият.

Не ви ли се иска един ден да се върнете в същото училище, но като учител?

-Бих искала да се върна, но не като учител.

Хората, които са седели пред телевизорите и са стискали палци, докато са ви гледали в X Factor, вероятно искат да разберат с какъв тоалет ще е техният идол. Какво бихте им казали?

-Не искам да издавам какъв ще е тоалетът ми, но ще е нещо доста различно и интересно.

А на вашите приятели, които очакват да се дипломират, за да си купят еднопосочен билет за някоя по-нормална страна, в която по-рядко се срещат крадливи политици и измъчени от немотията учители и културни дейци?

-Бих им пожелала късмет, тъй като вероятно ще срещнат по пътя си много препятствия. Самата аз отивам да уча в чужбина и ми е интересно какво ще се случи там, нека следват мечтите си, без значение дали ще бъдат в България или в чужбина.

-Имате ли любим учител и какво бихте му (й) пожелали?

-Аз имах късмета да попадна на прекрасни учители през тези години. Но може би една от любимите ми госпожи, на които бих казала нещо, е госпожа Пирьова. Искам да й благодаря, че ми показа как никога не трябва да се отказвам, че няма невъзможни неща, има само камъчета по пътя, с които трябва да се справям. Благодаря й, че беше толкова отдадена на нас и винаги искаше да сме най-добрите, не само по немски. Блaгодаря Ви госпожо, обичам Ви!