Като под стъклен похлупак сме, но ще се изправим, когато няма какво повече да губим

Вече не мога да пиша за действителността, защото се чувствам като затворник в 111000 кв км земя, която някога наричахме “ рая“, споделя Румяна Ченалова

Като под стъклен похлупак сме, но ще се изправим, когато няма какво повече да губим. Това сподели във Фейсбук бившата съдия Румяна Ченалова.
„Вече не мога да пиша за действителността, която ни заобикаля. Може би защото се чувствам като затворник в 111 000 кв км земя, която някога наричахме „рая“, добави тя.
„Злото е разпростряло тъмната си сянка и бавно изсмуква душите ни. Не вярваме в нищо, защото погребаха истината. Не мечтаем, защото изтръгнаха надеждата. Не дишаме , защото си нищо без справедливост“, сподели бившата съдийка.
Като под стъклен похлупак сме (като оня, под който поставиха Иванчева и Петрова, лишавайки ги от правото да бъдат хора), коментира тя.
„Крещим, разраняваме ръцете си от блъскане по дебелите стъклени стени, гърчим се от унижение и болка… Само ние чуваме гласа си“, добави Ченалова.
„Преглъщаме сълзите и продължаваме, докато се отпуснем изнемощели и осъзнаем, че няма кой да ни чуе, че никой не иска да ни чуе, че сме обречени. Толкова е безнадеждно, че се примиряваме. Вече няма какво повече да губим освен живота си. Но това така или иначе ще се случи“, обяснява тя.
„Тогава винаги избухва огънят – онзи, който ще изпепели действителността. Блъскам стените на стъкления похлупак и знам ,че сме много. Ние чуваме гласовете си, познаваме болката и ще се изправим заедно, когато няма какво повече да губим. Близо е – отнеха ни почти всичко и с всяка стъпка се приближават към края. Важното е да не заспиваме…“, коментира Румяна Ченалова.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!