Григор Лилов : „Идентичността ни като гъз и ташак“

Grigor Lilov

ТОВА СМЕ СИ – НА СНИМКАТА

Идентичността ни като гъз и ташак

Сега се шуми около „паметника” на Гарибалди, представляващ нещо като негова надгробна плоча на едноименния площад в столицата.

Нищо ново! Това нещо на снимката е паметник на българската писменост до НДК – вляво от входа му.

Пластиката е с височина 3,80 м и носи името „Аз, Буки, Веди”. Месинг е – отлята е от претопени гилзи, предоставени от Министерството на отбраната. Автор е скулпторът Красимир Трендафилов-Ботрен, мястото и експозицията е избрана от архитектът Атанас Агура. .

Направена е по идея на Националния дворец на културата с подкрепата на:
Министерство на културата
Национален фонд „Култура”
Министерство на отбраната
Министерство на транспорта
Столична община
Българско национално радио
М-тел, Банка ДСК, КНСБ, ГУСВ

Нещото би трябвало да представлява камбана. Би трябвало, защото завършва разцепено на две – нещо като идея за глави, нещо като показан среден пръст – в двойна експозиция или както ги определи въображението ви.

_____________________________
На нещото са изрисувани букви от стародавната кирилица. ДНЕС ГИ ЧЕТЕМ КАТО „ГЪЗ-ТАШАК”.
_____________________________

Според скулптора паметникът символизира „българската идентичност и писменост, чрез които сме се приобщили към Европа”

Прав е за идентичността.
Цялата ни държава и така нареченото общество на тази територия е това, което четем.

Нещото е открито тържествено на 11 май 2008 г. и досега – близо 11 години не е предизвикало обществен скандал. Причината според мен – толкова сме свикнали с „Г-то и Т-то”, в които живеем, че сме загубили напълно сетивата си.

Доказа го и апартаментгейтът, ще го докаже и цирка, който предстои да се разиграе с оставките покрай него.

 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!