Битият рейнджър от Войводиново с покъртителен разказ за нападението

Губят ми се момент, но си спомням, че единият от нападателите ми крещеше да го оставят да ме довърши, каза битият рейнджър Валентин Димов

Губят ми се момент, но си спомням как единият циганин крещеше, че иска да ме довърши. Това каза в интервю с Миролюба Бенатова битият рейнджър от Войводиново Валентин Димов.
Той не се е възстановил напълно и бъдещето му като снайперист в армията засега е неясно.
След боя, предизвикал протести и разрушаване на незаконни ромски къщи, той се срещна с репортерката на Нова телевизия и даде първото си интервю.
За първи път от побоя насам, ефрейтор Валентин Димов се показва публично, за да разкаже спомените си за инцидента.
„На всеки може да се случи. Бях изненадан, не съм очаквал, че ще се стигне до физическа разправа. Нараняванията ми са счупване от едната страна. Три месеца ми трябваше, за да се възстановя. От скоро излизам свободно”, казва Димов.
Рейнджърът отказва да се върне на кръстовището, където се е случила срещата му с ромите. Предпочита площада пред общината, където дни наред имаше митинги в негова подкрепа. „Мисля, че е удачно тук, защото голяма част от протестите се случиха тук. Не съм присъствал, за да не нагнетявам излишно напрежението, а и първите два месеца физически не изглеждах добре”, казва той.
На въпрос дали е знаел, че има напрежение между българи и роми, ефрейтор Димов отговаря: „Не, правило ми е впечатление, че са повече от ромски произход, но по никакъв начин не съм знаел и не съм имал лоши впечатления до деня на инцидента”.
Ефрейтор Димов пътувал по главната улица на селото, на връщане от хвърляне за кръста на Йордановден. Казва, че карал бавно и на отворен прозорец, като видял две момчета от махалата. Чул техни реплики, които го накарали да спре и да слезе от колата.
„Всичко започна с тяхно неправилно пресичане. Пресичаха пред автомобила. Движейки се, разминавайки се с тук, получих обидна реплика, насочена към мен. Беше обида, свързана с майка ми. Това ме накара да сляза от автомобила. Слязох и ги попитах с какво съм провокирал тези техни действия“, каза битият ефрейтор.
„Те ме напсуваха и това ме провокира да спра. Питах ги защо ме псуват, защо пресичат тук. От тяхна страна нямаше никакъв отговор. После всичко се разви много бързо. Няма други реплики от моя страна, няма никакви обиди, нищо”, коментира Валентин Димов.
„Едното момче беше встрани от мен, явно той е нанесъл първо удара. После си спомням как съм натиснат отгоре, съборен съм на земята, оттам ударите продължават с ръце и крака”, разказва мъжът.
Военният е категоричен, че не е удрял ромите с колата си, каквито коментари прочел. Обидил се и на твърденията, че не е бил ранен сериозно, че се крие и че е шофирал след употреба на алкохол. „Имам тест за алкохол, който е отрицателен”, посочва той.
„Това, което направих със слизането си, е, че потърсих обяснение защо се държат по този начин, оттам нататък всичко е извършено от тях. Това, което чувах докато бях на земята беше: оставете ме, оставете ме, искам да го довърша. Бях на земята и якето още беше върху мен, не съм видял кой го е казал”, коментира ефрейтор Димов.
„Имаше моменти, когато си мислех кога ще свърши всичко, да приключи боят. Реално аз бях неадекватен на земята, не можех да се защитавам и се надявах всичко да приключи”, допълни той.
Запитан как е свършило всичко, Димов отговаря: „Точно това е момент, който ми се губи. Изправяйки се, аз се огледах дали са около мен, защото очаквах отново да бъда нападнат, но ги нямаше, не мога да си обясня как толкова бързо са се прибрали до къщите си”.
„В момента не мога да използвам пушката си и се надявам да се възстановя напълно и да мога да изпълнявам служебните си задължения. Мислил съм си за това, че ако не бях слезнал, нямаше да се стигне до това нещо. Не знам дали, ако се случи пак, бих реагирал по същия начин”, каза още той.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!