„Подари ми бързо плаж“ или „Назначете ме за милионер“

Ако смятате, че вълшебните времена от 90те години на минали век и началото на този, когато държавата назанчаваше милионерите с една промяна в закона, са изчезнали се лъжете. Тази бележка ще Ви обясни, че вълшебните времена продължават гарантивайки че една промяна на закона и за три месеца да получите част от сухоземната и морска част от България за двайсет години, което ще ви осигури приходи за десетки или стотици (ако сте осебнно близък до властта) милиони левове.
Вчерашната среща на лидерите на ЕС продължи дълго, включително със множество среднощни преговори, но не успя да излъчи водачите на структурите на ЕС през следващите пет години. Независимо от това в родният парламент бързат да приемат изменения в законите за концесиите и за устройство на черноморското крайбрежие защото е ясно едно – новата комисия независимо от кой ще бъде ръководена няма да си затваря очите, както настоящата.
На 24 юни 2019 г. Министерски съвет внесе в Народното събрание ново предложение за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) , макар последните промени приети само 11 дена преди това все още не са публикувани, поради наложеното вето от президента. Новия законопроект успя да мине вече през Правната комисия на 26 юни където беше приет с 14 гласа за и само два гласа против.
Законопроектът се представя под формата на закон за изменение и допълнение на закона за концесиите, въпреки, че включва само три параграфа от него и 25 страници допълнения в ЗУЧК. Законопроектът включва изваждане на концесионните процедури за плажове от обхвата на закона за концесиите и връщането им обратно в закона за устройство на Черноморското крайбрежие, две години и половина след като бяха извадени от него. Трябва да напомним, че новия закон за концесиите бе приет на 1 декември 2017 г. след заплаха за наказателна процедура срещу България заради неотразяване на изискванията на Директивата за концесиите на ЕС от 2014, която трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства до 18 април 2016г. Новите текстове предложени от Министерство на туризма предвиждат по-бързи и лесни процедури за концесиониране без спазване правилата на директивата за концесиите, защото според МС концесиите на плажовете не попадали в обхвата на директивата, както са мислили през 2017 г в Министерски съвет и Народното събрание. Новите правила в ЗУЧК , повтарят много близко отменените, като позволяват една концесионна процедура да започне и завърши експресно в рамките на три месеца. “Необходимо е да се стъпи на на нормативната уредба на отменената Глава втора “а”, която е доказала своята ефективност през годините и по която са проведени множество процедури и възложени по тях концесии з ауслуги са ефективни и доходоносни за държавата” се казва в доклада за съотвествие към проектозакона.
Какви са мотивите на вносителите за тази кардинална промяна, подкрепена от правните дирекции на всички министерства, на Министерски съвет и даже от Правната комисия на Парламента? На първо място посочват, че концесионирането на плажовете не представлява трансгранична концесия, каквито според тях били предмет на директивата за концесиите. Според вносителите „българският законодател неоснователно приравнява концесиите с без трансграничен интерес на концесиите с трансграничен интерес“ Неясно защо тази теория е успяла да премине през всички институции след като в директивата не се среща термина „трансгранична концесия“, а термина трансграничен интерес се посочва само на едно място като е посочено, че единствено преминаването на един общ праг (5 186 000 евро), който представлява общия оборот на концесионера, може да отразява неговото наличие и директивата е задължителна за всички концесии за строителство и услуги, които го надвишават.
В мотивите си Министерски съвет обяснява как едва 3% (2% на друго място) от потенциалните концесии на плажове у нас биха преминали прага от 5,186 млн. евро или 10 144 299 лева на директивата. Интересно е как са го изчислили, защото разглеждайки отдадените концесии на плажове през 2017 и 2018 година, които са общо 31, едва 7 концесии или 22 % са отдадени при прогноза на приходите от концесията за целия и период да са по малко от прага на директивата. В надвишаващите прага концесии попадат плажовете „Слънчев бряг централен“ с 253 млн. лв. очаквани приходи за 20 години концесия, „Златни пясъци“ с 214 млн.лв. за 20 г. , „Албена“ – 184 млн. за 15 години и т.н.
НА второ място сред мотивите се откроява „гениалното“ умозаключение, че държава като възложител на концесия на морски плажове не е посочена в приложение II на директивата. Посоченото приложение всъщност разглежда само част от възможните възложители по директивата, свързани със специфични дейности и организации. Министерствата възлагащи концесии попадат в друг член на директивата под термина възлагащ орган.
На трето място вносителя споделя, че в директивата макар и да има концесия за услуга, не е споменато изрично, че има концесия за услуга върху морски плаж и даже не е споменато изобщо за морски плажове. Което си е вярно, вярно е – директивата не изброява изрично всички възможни услуги за които важи, а просто дава определение Според директивата „концесия за услуги“ означава възмезден договор, сключен в писмена форма, чрез който един или повече възлагащи органи или възложители възлагат предоставянето и управлението на услуги, на един или повече икономически оператори, като възнаграждението за това се състои само от правото на използване на услугите, предмет на договора или от това право в съчетание с възнаграждение.“ Всъщност нашата родна концесия за услуги върху плажа си е просто комбинация от услуги по отдаване под наем на плажни принадлежности и осигуряване на храна, които си попадат категорично в обхвата на директивата.
След като всичките мотиви на вносителите издишат идва и логическия въпрос – защо тогава се рискува с нова наказателна процедура за нарушаване на директивата за концесиите? Отговора може би се крие в един параграф от преходни и заключителни разпоредби даващ възможност обявените конкурси по реда на отменените през 2017 г текстове в ЗУЧК да се довършат по тогавашния ред – който си е осигурил тогава добра процедура си е редно да я довърши. Дали е изгоден този ред – вероятно е много изгоден ако погледнем общите данни на 31 сключени по него договора – концесионерите се очакват да получат приходи в размер на 1, 637 млрд. лева срещу скромни инвестиции в размер на 31 млн. лева и концесионни плащания от 165 млн. лева. А защо подозираме, че има специални условия за някои бъдещи концесионери? Защото точно тези 31 сключени договора са изключително интересни. Концесионното плащане в тях е посочено като процент от приходите от дейностите на плажа (роялти) и варира между 1,1% за плаж „Дюни-юг“ концесиониран от „ГБС турс“ ЕАД и 2% за плаж „Приморско север“ концесиониран от „БУЛ ПРИМ ГРУП“, която фирма вестник Банкер свързва с „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ и Младен Михалев – Маджо. На другата страна са плажовете на Курортен комплекс „СВ. СВ. Константин и Елена “ чийто едноименен концесионер ще плаща между 13,1 и 15,5 % от приходите си. Различни са и очакваните приходи за държавата годишно от 1 кв. метър активна плажна ивица – свързвания с Доган плаж „Росенец север“ се очаква да носи под 1 лев годишен приход от 1 кв.м., както и плажовете „Приморско север“, „Къмпинг Оазис“, „Дюни юг“ и „Обзор юг“, а над 10 лева на кв. м. приходи се очакват от плажовете в КК Ривиера, Албена, Зл. Пясъци, Св. Св. Константин и Елена и Слънчев ден. Различни са и сроковете за които с еконцесионират плажовете – от 10 години за концесионерите на „Китен юг“ и „Ахтопол север“, през 15 години за централните плажове в Балчик и Приморско до 20 години за концесионерите в Иракли, Зл. Пясъци, Поморие и Св. Влас. По същия начин стои въпроса и с очакваните инвестиции – осем концеционера не се очаква да инвестират и един лев в плажовете, а от концесионерите на Сл. бряг север и Зл. Пясъци се изискват по 12,5 и 6,8 милиона лева. При останалите концесии инвестициите за целия период на концесия рядко надхвърлят половин милион лева. Това може би е основното обяснение за това желание у законодателя да опрости закона, макар и в нарушение на европейската директива – тези концесии не изискват много инвестиции, нито плащания към държавата, но гарантират приличен доход за правилните фирми две десетилетия напред. Сред плажовете които ще могат да се възползват от тези отменени преди две години разпоредби са „Къмпинг Черноморие“, „Каварна“ и „Поморие изток“, „Лозенец“, „Бургас – централен“, „Черноморец юг“ и др. Отделен мотив в полза на новите-стари експресни концесии, по условия различни от тези в директивата за концесиите, е списъка на плажовете, които чакат нова концесия, като „Дюни“, „Обзор централен“, „Варна централен“, „Поморие юг“ и „Елените 1“.
Като цяло тази законодателна инициатива може със сигурност да кажем, че ще доведе до назначаването на няколко нови милионера с грантирани от държавата приходи и права, както върху крайбрежната плажна ивица, така и върху част от Черно море.
Тези бързи концесии на плажове получиха в началото на годината подкрепа както от сдружението на концесионерите на български плажове, така и Българската стопанска камара и КНСБ, а сега в началото на лятото постигнатите с тях високи такси между 20 и 30 лева за чадър и два шезлонга получиха червен картон от туристите, които задръстиха граничните пунктове към Гърция. Дали Народното събрание ще си позволи да прескочи европейските норми в полза на десетина бизнесмена тепърва ще разберем.
Линк към законопроекта https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/157049/
Линк към Директивата за концесии https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:32014L0023
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!