ЖЪТВАТА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ДОГМАТИЗЪМ

Божидар Чеков

Българските депутати в Брюксел получиха поредния шамар по „Пакета мобилност“, който представят като победа в полза на компромиса.

Тяхна първоначална войнственост, която позволи на повечето от тях да бъдат преизбрани, внезапно изгуби своята агресивност. Вече няма следа от демонстрация на „обединение“ срещу заплахата на националните ни интереси. Както често се случва на външнополитическия фронт, всеки български представител започва да мисли преди всичко за личните си интереси. Вътрешнополитическото значение на крясъците им се спука може би идва време да се кажат някои истини, които бяха скрити от българското общество.
Така наречената борба срещу „Пакета Макрон“, е измислица на българските евродепутати. Френският президент не е авторът на идеята за въвеждане на правила в транспорта на стария континент, по простата причина, че когато за този проблем се заговори през 2013 година, той изобщо не беше политик. Въпросът, който засяга „мобилността“ на работниците от Източна Европа е сложен, поради това трябва да бъде разгледан на части за да бъде добре разбран. Що се отнася до превозвачите, проблемът на работодателите и на шофьорите не е общ. Между собствениците на камиони има такива, които притежават по два камиона, но има и собственици на по 200! Вярно е, че Еманюел Макрон се намеси в дебата като каза: „На равен труд – равно заплащане!“ И не са шофьорите, които са осигурени на минимална заплата от 560 лв, които протестират срещу изказването на френския президент. Те отлично знаят, че западните им колеги получават 10-15 пъти повече за същия труд. Не е тайна, че има вече наши шофьори, както има и наши заварчици, които работят за западни фирми и получават западни заплати. Именно тук боде догматизма на евродепутатите. Те които получават заплати равни на френските и немските си колеги, освен това освободени от данъци, „се борят“ срещу коректното заплащане на труда на шофьорите?! Техните пенсии ще бъдат френски, а на шофьорите – български. Защо? Превозите, които българските камиони извършват, не са в България, а на Запад. Средно по 10 месеца годишно, нашите мъже трябва да спат в кабините и пикаят по гумите?! Факт който е публична тайна. В същото време някои превозвачи печелят от разликите в заплащането баснословни суми. Техните паркинги пращят от Ламбургини и Поршета. 17% от БВП на България бил заплашен? Е, ако дъмпинга на разликата в запращането продължава, този бизнес ще расте и може да достигне 20, 25%?! Това не е нормална тенденция. Два крака в една обувка не се слагат. Както не е нормално развитието на засадените земеделски площи само със зърнени храни. Тази еднопосочна политика, в една или друга област, показват за жалост липсата на политика. Друга демагогия е аргумента за свободата на пазарната икономика. Западните стоки били заляли българския пазар, „а на нас се пречи да работим там“. Говори се на „ангро“, без факти. Ето ви няколко. Френските граждани, които работят в България не само, че получават заплати равни на колегите си във Франция, но дори ползват данъчни облекчения които правят доходите им по-високи от сънародниците работещи там. Относно цените на стоките. Френските коли, парфюми и вина не са по-евтини в България в сравнение с Франция!
И няколко думи за манифестациите на превозвачите и депутатите в Брюксел. Кой печели от този чисто вътрешнополитически спектакъл, на евтин популизъм? Мислите, че няма резултат? Има, но той е обратен на това което българските медии разпространяват. От шума, който се вдигна, западните синдикати се сплотиха срещу нелоаялната конкуренция на източните си колеги. И да сте чували случайно за гръцки демонстрации, сиртаки и бозуки пред европарламента?! А, не сте? Няма и да чуете. На Гърция бяха опростени повече от 300 милиарда евра и още ще им се помага, защото имат политици. Популизма оставят за другите.

Фейсбук