Хищниците пак се проявиха на мес(т)ните избори

Мес(т)ните избори се оказаха постни откъм драматични събития. Затвърди се статуквото на “меката сила” на управляващия популизъм, който обича да дава ляв мигач с джипката , но да завива надясно, щом се стигне до кръстопътя между ползата и келепира от гласовете на “десните хора”. Защото този кръстопът е всъщност хем еднопосочна, хем задънена улица за джипката и нейното Живковистко ремарке. 

Очевидно е, че ползата от келепира да управляваш София от 14 години и пак да си отгоре на всяка цена е неустоимо изкушение. Това не е като да кажеш за президента Радев, че си му отстъпил победата, защото ГЕРБ иначе ще преяде с власт – мес(т)ната не подлежи на подобно преотстъпване, па макар и то да е фалшива новина, родена от амбицията на Борисов да обяснява дори загубите си като лична победа . Прекалено тлъст кокал е столицата, в която се съсредоточава все по-голяма част от икономиката, чуждите инвестиции и населението на страната.

Най-големият кошмар на левите и онези с левия десЕн по произход и манталитет, които се правят на десни, е неподлежащата на прелъстяване т.н. градска десница. Своите хорица си ги командват както си искат и те пак се явяват под строй да си крепят имитацията на ляво-дясно противопоставяне. Но сборът от личности със собствено мнение извън този тандем не могат да прикоткат и това е голямата им мъка. 

Този факт сега се надпреварват да “откриват” шумно балотажните русалки и тяхната Нинова, която предварително обеща да гласува за десния Игнатов в случай, че по някакво чудо арх. Игнатов се добере до балотажа в София ( през “трупа” на Мая Манолова).

Но най-вече ги надцаква в това наддаване за душите на непреклонните десни хора самият Борисов, който се обяви за “демократ по душа”. С което донякъде опровергава заявката на този текст, според който няма кой знае какви драматични събитие на състоялия се първи тур на изборите. Защото никак не е малко да установим, че Борисов винаги е бил по душа демократ. Навярно защото е закърмен с “демократичния социализъм” от правешки тип, когато е ходил под строй по времето на онзи строй, а сега ласкае антиподите си, че точно те не са хора, които гласуват под строй. 

Толкоз за ласкателите на фронта на лицемерието.

Какво обаче се случва със спомоществователите на ласкателите, които целенасочено се занимаваха с очерняща кампания срещу кандидатите на същите тези, ухажвани сега толкова похотливо десни гласоподаватели?

Въпросът е риторичен. Обречен е да остане без отговор, защото безотговорността на клакьорите е част от задължението им в обслужването на политическото статукво. Ето защо едва ли ще научим колко е платено за понографските атаки срещу внезапно залюбения към днешна дата кандидат на “Демократична България” арх. Борислав Игнатов. Нито ще узнаем колко е струвала калташката кампания на същата тази (дези)информационна агенция срещу единствения “син кмет” на голям град , какъвто е Георг Спартански, спечелил въпреки това отново с повече от убедителен резултат изборите в Плевен. 

А какво да кажем за поръчката, изпълнена от някакъв прегрял “Барометър” и разгласена от глашатаите на платените заблуди за гражданите? Според тази поръчка излизаше, че циганофобията и хомофобията, демонстрирани като акцент в кампанията, са довели Ангел Джамбазки до врата(та) на Манолова. ”Джамбазки диша във врата на Манолова”, лъжеха вдъхновено клакьорите –  в смисъл, че вече бил издухал от третото място в предварителните класации омразния Игнатов и ще се явява на балотаж срещу съюзничката си във властта Фандъкова. “Грешката” в тази калкулация и опит за манипулация не се изразява в проценти при отчитане на реалния резултат, а се мери в пъти. 

По-малко като проценти, но също с обратен знак, беше и широко рекламираната преднина на Манолова пред Фандъкова. https://www.24chasa.bg/novini/article/7693714

Не очаквайте извинения. Госпожа лъжа може да е прозвище на отделен политик, като Нинова,  но е всъщност длъжностна характеристика на целокупната лъжлива пропаганда. Вместо да бъде поставена на електрическия стол, където й е мястото, тя се е настанила кресливо в креслото на крадеца, който зове “удри, крадеца, неговата мама”. 

Изобщо, ако има нещо, което може да се открои като нарастваща тенденция от избори на избори, това не е увеличаващата са апатия, а набъбващият цинизъм на контрите в т.н. медии, които обслужват властовия нагон на циниците. Той е от същия тип като уличният му еквивалент , ( криминално) проявен при отбраната на на бронирания единоначалник на прокуратурата, намерила в медийните и уличните мутри свой защитник от протестите на гражданите. 

Това е успехът, за който отговарят онези, които си отгледаха този себеподобен манталитет в съгласие с т.н. опозиция за последните 14 години власт в София и близо 10 в България.  Така наречената лява опозиция подсмърча завистливо и се самосъжалява: “ ех, да можехме и ние като Бойко така да въртим предизборната сопа”.

Не можете, драги. Вие си го избрахте, вие си го създадохте , учейки се заедно от един и същ диктатор. Само че вашето момче се оказа по-витално и брутално. И не ви остава друго, освен да се съберете заедно някой ден, както много ви се иска, но все още не ви стиска. 

Колкото до въпроса защо ухажваната в момента десница погледна отново през пръсти на въпроса за обединението си и не  се събра в юмрук, отговорът го дължат стратезите на дясното, които явно са слаби в тактиката на вътрешновидовия компромис. Това самоизяждане е вкусно само за вълците в овчи кожи, които се правят, че пасат трева  ( и) на мес(т)ните избори.