Мъж без крака и без дом от Бургас живее в болница

 За няколко месеца кракът ми почерня, изгни и го махнаха, споделя 60-годишният Валентин от Бургас. Преди около 3 години той загубил и другия си крак. Сега живее в болница, защото няма дом, а близките му не искат да се грижат за него

Мъж без дом и семейство живее вече месец в отделението по съдова хирургия на Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Бургас.
Пред камерата на Нова телевизия 60-годишният Валентин, който бил приет в средата на декември в отделението, разказа как тогава ампутирали и втория му крак. Въпреки че отдавна клиничната пътека на мъжа е изтекла, лекарите и сестрите в отделението продължават да се грижат за него, защото няма къде да отиде.
Самият Валентин иска да работи. В личната му история могат да се разпознаят много хора. В годините на социализма решил да избяга от България. Заловили го на границата и го прибрали в затвора. След 8 години излязъл и създал семейство.
„До 2000 г. живеех в Бургас. Работех в завод „Камбана”. Когато фалира предприятието, се преместихме с жена ми в село Брястовец. Там живях 13-14 години. Започнаха проблеми с майка й и не вървеше. Изнесох се и дойдох пак в Бургас и започнах да си търся работа”, разказа Валентин.
Мъжът останал на улицата, започнал да пие, да боледува. Преди около 3 години загубил единия си крак. „Това лято удари и в другия крак. За няколко месеца почерня, изгни и го махнаха”, сподели още Валентин.
Мъжът от месец живее в УМБАЛ Бургас, макар че вече няма нужда от лечение. „Изкарахме всички празници с него. Прибран е на топло, грижим се за него, полагаме всички медицински усилия да овладеем проблема ,който има. За съжаление, няма място, където да бъде настанен”, заяви медицинската сестра Ивелина Чимбулева.
Още през декември Валентин е подал молба да бъде настанен в социалния дом в село Горица. Там обаче свободни места нямало, а докато се освободи място мъжът ще продължава да живее в болницата. Това не е първият подобен случай.
„Разходите не са малки и се изразяват, ако коментираме всички случаи, които са,няколко за година. Това са около 50-60 хиляди лева на година. Това е за такива случаи, които, просто няма кой да ги приеме и те остават на нашите грижи и с болка разказват как, много често получавали отказ от деца и роднини да дойдат и да се погрижат за родителите си”, разказва зам.-директорът на УМБАЛ-Бургас д-р Светлозар Георгиев.
„И е много тъжно, когато ти кажат отсреща и то най-близки хора – „не ни занимавайте, забравете ни. Не искаме да ни занимавате повече с нашата или нашия близък“. Много е тъжно”, повтори д-р Георгиев.
Валентин обаче е намира сили да се бори с изпитанията на съдбата. „Аз само крака нямам, от кръста надолу съм сакат, от кръста нагоре нищо ми няма. Ръцете ми са здрави, тялото ми е здраво, само краката ми са сакати. Пък ми се работи, искам да върша някаква дейност – важното е някой да ти даде шанс, някакъв стимул да ми даде, да ме тласне. Даже парите не ща, само ей така да минава времето“, споделя той.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!