ТВЪРДЕ СКЪПОТО СПЕЦИАЛИЗИРАНО ПРАВОСЪДИЕ

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА, В. „СЕГА“

Специализираното правосъдие често е в новините с шумните прокурорски акции, с крупните бизнесмени в ареста, с обвиненията срещу депутати. Постиженията на прокуратурата обаче се измерват с присъди, а не с акции, колкото и пищни да са те. А с присъди по знакови дела специализираното обвинение все още трудно може да се похвали.

Правосъдието е скъпо занимание. Бюджетът на съдебната власт за 2019 г. е малко над 700 млн. лв. През следващите години е заложено сумата да расте. Но колкото и да е висока, цената си струва, ако насреща гражданите получават качествено, предвидимо и ефективно правосъдие. Не по-малко важно е обществото да има доказателства и да е убедено, че системата работи неотменно.
От тазгодишния бюджет на съдебната власт 343 млн. лв. са за съдилищата, а 260 млн. лв. за прокуратурата. На фона на тези числа издръжката на специализираните съдилища и прокуратури изглежда нищожна. Дейността им обаче поставя въпроса дали и малките суми си струват.

Според официалните данни бюджетът на Специализирания наказателен съд за 2018 г. е 2 628 181 лв., над 1.6 млн. лв. от тях са за заплати. Бюджетът на Апелативния специализиран наказателен съд е 1 674 135 лв. за 2019 г. От тях малко над 1.2 млн. лв. са за заплати. Година по-рано бюджетът е 1 440 550 лв., над 1 млн. лв., от които са за възнаграждения. Публична информация за бюджета на специализираните прокуратури няма, тъй като както всичко в държавното обвинение, и средствата му са централизирани.
От прокуратурата предоставиха данните по Закона за достъп до обществена информация. Утвърденият бюджет на Специализираната прокуратурата за 2019 г. е 6.64 млн. лв. Актуализираният към края на октомври бюджет е 7.54 млн. лв. За Апелативната специализирана прокуратура числата са 1.44 млн. лв. и 1.47 млн. лв.

Още със създаването на специализираните съд и прокуратура през 2012 г. архитектите на тези структури – управляващите от ГЕРБ, и по-специално вътрешният министър Цветан Цветанов, оставиха впечатлението, че го правят, за да има кой да подпечатва безкритично обвинителните актове на прокуратурата и да гарантира успехи за отчитане пред Европейската комисия. Това е и една от причините към новите структури да няма особен наплив от магистрати. И в тях да заработят хора без опит в тежките дела, които иначе не биха се класирали в конкурсите за повишение.

„В Европа има само един такъв съд – в Испания, но там има ЕТА (Баска терористична организация – бел. ред.), тероризъм. За съжаление, целта е да се създадат два вида съдилища – едни за масовите дела и едни за тези, които правителството на всяка цена иска да спечели“, казва по време на дискусия в парламента през май 2010 г. председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска (1). Интересен детайл е, че на същата дискусия настоящият главен прокурор Сотир Цацаров, тогава само председател на Окръжния съд в Пловдив, изказва мнение, че в специализираните съдилища трябва да се гледат и делата срещу хора с имунитет и членове на кабинета. Нещо, което беше прокарано 7 години по-късно – през 2017-а, за да бъде заобиколен Софийският градски съд, който по онова време разглеждаше почти всички т.нар. знакови дела, но се ръководеше от неудобния за статуквото Калоян Топалов. Така към специализираните структури бяха прехвърлени (2) и делата за корупция по високите етажи на властта.

С две свои решения (3) Конституционният съд закрепи специализираните юрисдикции и отрече тезата, че се създават извънредни съдилища, каквито основният закон забранява. „Пoдxoд, кoйтo въвeждa или cъздaвa пpeдcтaвa oтнocнo пpeзyмпция зa злoнaмepeнocт нa дeйcтвия нa opгaни нa cъдeбнaтa влacт, e нeпpoдyктивeн и нe мoжe дa бъдe cпoдeлeн“, записаха конституционните съдии във второто решение.

Въпреки това обаче е спорно колко оправдани са разходите, свързани със специализираните структури, чиито магистрати се обгрижват от държавата с особено внимание.

С промени (4) в Закона за съдебната власт, които са в сила от началото на 2018 г., беше регламентирано, че магистратите в специализираните структури получават допълнително възнаграждение в размер до 6 основни месечни възнаграждения годишно. Същият бонус се полага и за съдебните служители там. За целта през юли 2019 г.

Министерският съвет одобри (5) допълнителни разходи за съдебната власт в размер на 2 млн. лв. от централния бюджет, които да отидат за бонуси в системата.

На 10 октомври е одобрен втори трансфер – от 1 млн. лв. В постановлението (6) изрично е записано, че тези пари са за обезпечаване на изплащането на допълнителни възнаграждения на магистратите и служителите в първоинстанционния и Апелативния специализиран съд. Според последните официални данни от двете съдилища в тях работят общо около 30 съдии и 70 служители.
Вносители на предложението за бонусите са депутати от ГЕРБ, „Воля“, ДПС, „Обединени патриоти“. Те се мотивираха с това, че правомощията на специализираните магистрати са увеличени, те ще поемат „нов огромен обем специфични по своя характер дела“ и това може да блокира дейността им. Затова трябват и стимули, които да привличат магистрати и съдебни служители в специализираните юрисдикции. „Няма как те да бъдат мотивирани да постъпят в съдебната система предвид по-големия обем работа, честите командировки в цялата страна и по-високата сложност на производствата“, пишат вносителите на законопроекта в мотивите към него (7). От документа обаче изобщо не става ясно дали е правен анализ на този „нов огромен обем“ работа, или се говори наизуст, за да бъде оправдано това материално стимулиране.

„Огромният обем“ работа не стряска и двама от членовете на предишния състав на Висшия съдебен съвет. Галя Георгиева и Магдалена Лазарова се възползваха от подсигурения от парламента с промени в Закона за съдебната власт (8) т.нар. кариерен бонус и избраха да работят в Апелативния специализиран наказателен съд. Иначе Георгиева трябваше да се върне като апелативен съдия в Пловдив, а Лазарова – като апелативен съдия в София.

По делата за корупция по високите етажи на властта през 2018 г. в специализирания съд са образувани 25 процеса, сочи годишният му доклад. За 2018 г. спецсъдът е разгледал 3411 искания за разрешение за използване на специални разузнавателни средства, т.е. по близо 10 всеки ден. Същата година в съда са образувани общо 7778 дела, което е с 11.80% повече от предходната година. Излиза, че един съдия е получил средно по 409 дела. Повечето обаче са частни наказателни дела, например мерки за неотклонение – 7580. Истинските дела, т.е. тези от общ характер, са едва 197 за целия съд, което е по-малко от 2017 г., когато са 2049.

На сайта на Върховния касационен съд има секция, в която се публикуват актуални списъци на делата, свързани с организираната престъпност и корупционни престъпления. Това се прави като част от Плана за действие за изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия от януари 2017 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Според информацията от списъците към 18 октомври 2019 г. в първоинстанционния специализиран съд са висящи 29 дела за корупционни престъпления и 132 за организирана престъпност. От прегледа на самите дела се вижда, че висшата корупция, която прокуратурата е успяла да прати на подсъдимата скамейка, изобщо не е чак толкова висша.

През март т.г. например е приключило на първа инстанция дело10 срещу 9 служители на ДАИ Стара Загора, обвинени, че са били организирана престъпна група за подкупи. Съдът не признава обвиненията, че са организирана група. В крайна сметка петима от подсъдимите са оправдани. Останалите четирима са осъдени условно на по 2 години затвор и глоби – един 500 лв., а останалите – по 2000 лв. Става дума за подкупи от 6800, 5000, 1800. Акцията по разбиването на „групата“ е от юли 2011 г. Тоест до присъдата на първата инстанция са минали 8 години.

Пробация за срок от 6 месеца е резултатът по дело (11) срещу прокурора от Добрич Румяна Желева. Тя е призната за виновна само по обвинението за лъжесвидетелстване и оправдана за това да е опитвала да използва служебното си положение, за да помогне на съпруга си да избегне полицейска проверка, след като е спрян във видимо нетрезво състояние.
На 26 февруари 2019 г. бившият областен управител на Бургас Павел Маринов е оправдан12 от спецсъда за длъжностно престъпление. Според обвинението през 2014 г. той е използвал служебното си положение в услуга на частни интереси, като се е намесил в спор за собственост между две дружества.

Най-голямото постижение на специализираната прокуратура досега е осъдителната присъда13 срещу бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката є Биляна Петрова. На 15 април двете, заедно с Петко Дюлгеров, бяха признати за виновни и осъдени съответно на 20, 15 и 12 години затвор. Този процес обаче по всяка вероятност ще натежи на данъкоплатците с осъдително решение на Съда в Страсбург. Тъй като и в мотивите14 към присъдата беше признато, че правата на подсъдимите са били нарушени по време на ареста.

На сайта на Специализираната прокуратура не е качен докладът за дейността є през 2018 г. Така че последните данни за работата и натовареността є са за 2017 г. Промените, които пратиха към Специализираната прокуратура делата за висша корупция, обаче са в сила от началото на ноември 2017 г., т.е. няма как от доклада є да се види как новата уредба се е отразила на дейността й.
В общия доклад15 за дейността на прокуратурата за 2018 г. е записано, че с оглед компетентността си Специализираната прокуратура е наблюдавала най-много дела за организирана престъпност – 695, представляващи 96.8% от всички наблюдавани дела в страната за този вид престъпления.

Внесените в съда прокурорски актове от Специализираната прокуратура са 161 (207; 60 за предходните две години), а предадените на съд лица са 400 (492; 386). От внесените в Специализирания наказателен съд дела, на прокурор са върнати 29, което представлява 18% от внесените в СпНС прокурорски актове през годината. За сравнение, през 2017 г. върнатите дела са 15%. Осъдени с влязъл в сила съдебен акт са 198 (261; 125) лица. Оправдани с влязъл в сила съдебен акт са 12 (26; 19) лица.

През лятото на 2019 г. стана ясно още, че цената на ремонта на сградата на бившия Механотехникум на бул. „Ал. Стамболийски“ в София, където ще се помещават специализираните съд и прокуратура, някак си се е увеличила повече от два пъти. И вместо първоначално обявената сума от 8 млн. лв., ще струва 19.7 млн. лв. с ДДС.

За сравнение ремонтът и реконструкцията на двете сгради, които бяха дадени да решат 20-годишния битов проблем на Софийския районен съд, струваха около 20 млн. лв. Само че в този съд и прокуратура работят в пъти повече магистрати (в двете сгради работят 1100 души, специализираните са под 300), които се занимават с пъти повече дела.

„Увеличението е съобразено с размера на установената при обследване на сградата застроена площ, както и с идеята за отстраняване на полуразрушени халета встрани от нея и построяване на тяхно място на подземен паркинг и сграда със съдебни зали и с възможността за усвояване на подпокривното пространство“, гласи обяснението на съвета (16). В тази сума не е включено оборудването на бъдещата съдебна палата, което значи, че цената ще се увеличи още.

По време на обсъждането само Олга Керелска е против увеличаването на сумата, защото според нея тя е драстично завишена. Керелска обяснява, че средната цена на квадратен метър за ново строителство е 500 евро, а Комисията за управление на собствеността на ВСС предлага 650 евро. „Подходът за извършването на това строителство, а именно чрез инженеринг, не е най-удачен. (…) Сега просто хвърляме едни 19 милиона за някакви дейности, които тепърва ще се извършат и които не знаем точно какви ще бъдат“, казва Керелска по време на заседанието (17).

Боян Новански отговаря, че сградата се нуждае от укрепване, иначе няма да издържи и ще пропадне. „Максималната стойност на новото строителство, и то луксозно изпълнение, е между 700 и 800 евро, суперлуксозно строителство в момента е 800, говоря за луксозно строителство, но следва да се има предвид това, че сградата на „Стамболийски“ е стара сграда. Едно е да строите сграда отначало, от нула, друго е да преустроявате, това винаги е с процент и половина, два – казват архитектите и проектантите – по-скъпо, отколкото да почнете от нулата. По принцип най-добре е да я бутнем и да построим нова сграда, само че това не знам как ще се случи“, казва Новански (18).

В крайна сметка увеличението е подкрепено с 20 гласа. Против гласува само Керелска. Тази сграда бе дадена на съдебната власт през 2017 г. Преди това беше собственост на Софийския университет и прехвърлянето предизвика напрежение. От създаването си през 2012 г. специализираните съд и прокуратура са в бившата сграда на ДАНС на ул. „Черковна“. Твърдят обаче, че там е прекалено тясно, а петте съдебни зали не им стигат. В новата сграда са предвидени 15 зали.

Където и да се преместят специализираните магистрати, каквито и бонуси да вземат, фактите говорят, че специализираните съдилища и прокуратури са съмнителен политически проект на управляващата партия ГЕРБ. До този момент съществуването на специализирани структури не е подобрило нито „борбата“ с корупцията по високите етажи на властта, нито тази с организираната престъпност. Нито е довело до по-бързи присъди. Заради съсредоточаването на тези дела в ръцете на по-малко на брой магистрати обаче върху тях е концентриран по-голям корупционен риск и огромни обществени очаквания. Макар че дори добре платените от управляващите съдии не могат да произнесат осъдителни присъди за висока корупция, когато прокуратурата не си е свършила работата.

 

 

1 Стенограмата от събитието може да бъде прочетена тук: https://bit.ly/371peG0

2 Това стана с промени в НПК, ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.

3 Решение № 10/2011 г. по к. д. № 6/2011 и Решение № 6/2018 по к.д. 10/2017

4 ДВ, бр. 90 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.

5 Постановление на МС № 182 от 19 юли 2019 г.

6 Постановление на МС № 255 от 10 октомври 2019 г.

7 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, 754-01-69 от 5 октомври 2017, https://www.parliament.bg/bills/44/754-01-69.pdf

8 Промените са обнародвани в ДВ, бр. 65 от 2017 г.

9 Източник – Доклад за дейността на Специализирания наказателен съд за 2018 г., https://bit.ly/2NI8YlH

10 НОХД 599/2016 по описа на Специализирания наказателен съд

11 НОХД №3074/2018 по описа на Специализирания наказателен съд

12 НОХД №811/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд

13 НОХД 2617/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд
14 https://bit.ly/2NFzgou

15 https://bit.ly/34YSQlz

16 https://bit.ly/2QadDyq

17 https://bit.ly/2CHdcU8 – протокол от Заседанието на пленума на ВСС от 18 юли 2019 г.

18 Пак там.

http://www.fnf-southeasteurope.org/our-work/black-book/%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%85-5/%d1%82%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b5-%d1%81%d0%ba%d1%8a%d0%bf%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be/?fbclid=IwAR1Y5fXXowlVcpMz8gvoBMlhfX_xglZjz97AoDcjkiZu3K2f1d5FmaCYfZw

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!