Утре ще се окажем с по-голям дълг и с по-големи проблеми – включително че тези пари ще отидат при Тях, за да си укрепят властта

Ilian Vassilev

Ето ви пример как „експерти“ през техническите параметри виждат дървета, но не и гората и техните оценки обслужват властта. Дали тази емисия е пласирана в най-подходящия момент има разбира се значение, но не е най-важното. Защото почти винаги моментът не е най-подходящ защото не можеш да отгатнеш бъдещето, т.е. елементът на спекулация е заложен априори.
Второ, изводът че, добрите лихви са признак за доверието на пазарите към политиката на правителство е меко казано спорен, защото не отразяват състоянието на пазара на дълг /в който все повече издатели на дълг имат проблеми, тоест като излезе някой като нас с добра позиция с радост купуват. Освен това предполага, че закупилите този дълг се водят от съображения да „въздават“ доверие на правителствата. Глупости на търкалета – водят се от собствените си интереси да направят печалба, а банките да получат комисионни. Изобщо не им пука за България и данъкоплатците, докато си плащат. Пък и да спрат да плащат пак имат лек.
Поради сривът в икономиките от КОВИД-19 и рецесията, суверенният дълг остава първокласен и един от малкото инструменти, в които може да се инвестира. С цената на огромни лишения и прудентна политика след 1997 година на много правителство България намали дълговите си равнища и си върна това доверие. То не е заслуга на Борисов, а коз който не може да се разиграва безкрайно, да не говорим, че сделката би била добра, ако евтините пари се използват за рефинансиране на скъп предишен дълг. А това не е случая, поне в същностната част, като гледаме как Борисов харчи пари.
И колегите стигат да плахото допускане – дано не се използват безразсъдно, което напомня на тревогата на родител дано детето, което си играе в центъра на голяма локва, да не направи беля. Както посочих време е действително да се харчат пари, но с разум, защото потреблението пада, заетостта и доходите също.
Кой от посочените експерти видя някаква близка история /след месец март/ на умение на това правителство да бори криза, да прави /раз/умни антикризсни харчове, които стигат до нуждаещите се, а не до близките или крепящите властта /като тези 50 милиона лева в Мини Марица Изток/ или стратегия за използване на тези пари с идея за предварителен разчет на „разходи-ползи“. Всички до един сме убедени, че новите пари ще се раздават по усмотрение на един вожд. Е, за кумова срама, ще рефинансират нещо старо, но основната идея е да имат хедж на властта срещу бъдещите събития – евентуално ако ЕС им спре парите заради посегателствата срещу демокрация.
След като всички виждат какво става, че се харчи със скорост 500 милиона лева в повече на седмица за какво изобщо говорим?.
Утре ще се окажем с по-голям дълг и с по-големи проблеми – включително че тези пари ще отидат при Тях, за да си укрепят властта, за да получат техни олигарси държавни поръчки финансирани през този дълг с публични „спасителни“ инвестиции или „помощи“.
Колко тогава струват „техническия“ анализ на експертите като стойността му е а валидна в абстрактния и умозрителен свят на изолираната от реалните проблеми експертност?! Грош е много.
За това оценките за този дълг не са от „осанна“ до „нищо особено“, а зад него прозира бъдеща сигурна беда, защото плащат оставането на власт на кабинет, който е лишен от морал, доверие и правилна преценка. В тъй наречените технически анализи се включва „най-отгоре“ оценката за политическия риск. В момента той е твърде висок, но банките го пренебрегват заради изстраданата ни стабилност от двадесет години. Те знаят, че каквито и щети да нанесе този кабинет следващия ще ги плати.
Проспектът на нашето министерство на финансите естествено е „цветя и рози“. Оценките на рейтинговите агенция не са балансирани, тоест не целят да предпазят издателя на дълга от проблеми /те и по принцип не коментар как ще се харчат тези пари/, а САМО да предупредят за риска от дефолт на издателя на този дълг.
Иначе брутния му размер като процент от БВП може и да ОК, но този БВП не расте заради правителството, още по-малко пък тези които го произвеждат искат да виждат харчове в полза на съхранение на власт, а не на развитие.
А моят с вас интерес е да видите как тези пари отиват за да се вложат в управление на риска от кризата, да съхранят и множат богатство и сигурност?
Игрите с дълга винаги са били перфектно съвпадение между интересите на посредниците /комисионни/ и харчещите.
Ако си мислите, че само сред социологическите агенции, дейците на културата, и депутатите има „заинтересовани“ от обслужването на тази власт – дълбоко, ама много дълбоко се лъжете.

Фейсбук