ЕВРОКОМИСИЯТА МОЖЕ, НО НЯМА ЖЕЛАНИЕ ДА ПРЕСЕЧЕ КОРУПЦИЯТА С ЕВРОФОНДОВЕ

Написано от Биволъ

Еврокомисията може, но няма желание да пресече корупцията с еврофондове

След спиране и пускане на фондовете кражбите продължават както преди

Покрай всички протести и изказвания на европейски депутати срещу корупцията и за върховенството на закона, абсолютно никой не спомена ролята на самата Европейска комисия в създалата се ситуация. Тази роля е ключова, тъй като Комисията не е пасивен наблюдател и фабрика за доклади, а пазител на договорите за създаването на ЕС. Липсва обаче контрол и противодействие на реалните нарушения, водещи до санкции на конкретни субекти, източвали европарите. Вместо това решенията за санкции са политически и удрят също така изрядните бенефициари. Дали нещо ще се промени с новия механизъм на обвързване на върховенството на закона с еврофондовете? На първо четене – не.

Комисията с помощта на подчинената ѝ ОЛАФ осъществява пряк контрол върху разходването на европейските фондове. Така, например, към ЕК функционира дирекция “Верификация и одит – Развитие на селските райони”, подчинена на генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони”. Тази дирекция всяка година осъществява одит, като проверява във всяка страна-членка извадка от конкретни проекти. При констатирани нарушения се налага финансова корекция на съответния проект. След края на одита страната приема всички мерки по прекратяването на констатираните нарушения, тъй като при следващото им появяване със 100% сигурност отново ще бъде наложена финансова корекция, а при системно проява на нарушението се налага плоска корекция върху всички проекти, дори и на тези без нарушения.

Така именно от работата на Комисията зависи, дали една схема за източване на фондовете ще функционира или не.

Доказателство за това, че когато комисията си върши работата, има реални последици, е спирането през 2012 г. на порочната схема за уреждане на обществени поръчки чрез избирането на изпълнител, предложил нереален гаранционен срок от рода на 50-100 г. Веднага след като комисията констатира това нарушение, всички процедури за възлагане на обществени поръчки започнаха да ограничават оферирания гаранционен срок до максимум три пъти минималния гаранционен срок чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. Следва да се отбележи, че това стана без да се налага да бъде нормативно регламентирано в нито един закон или наредба. Достатъчно беше възложителите да знаят, че при това нарушение ще им бъдат орязани парите.

Конкретен пример са къщите за гости

За съжаление, това е единственият пример за реално извършен контрол от страна на ЕК. За разлика от този пример, за който може би са чували само експертите, занимаващи се с тази материя, примерите за фиктивния контрол от страна на ЕК и действащите благодарение на него схеми са всеизвестни. Достатъчно е да се споменат къщите за гости, за които ЕК не констатира в продължение на два програмни периода, че след изпълнението на проекта при окончателното плащане на безвъзмездното финансиране ДФЗ не е изисквал елементарната регистрация на обекта като туристически обект и в крайна сметка е плащал за вили за лично ползване.

Още по-обезпокоителното е, че след като още през 2016 г. Бивол проучи документално и публикува списък с нефункциониращите къщи за гости, Еврокомисията не предприе никакви стъпки по възстановяването на незаконно разплатеното финансиране. Едва през 2019 г., когато мониторинговият период на повечето къщи вече беше изтекъл, започна поредната фиктивна проверка на ДФЗ, като резултат от скандала с къщата на зам.-министъра на икономиката Александър Манолев.

Но що за проверка беше това? Вместо да установи дали е имало нает персонал в къщите и дали са плащали съответните данъци, т.е. дали обектът е бил ползван по предназначение (основно изискване за отпускането на финансирането), Фондът реши да проверява бизнес плановете и да прави проверки на място, които освен, че са скъпоструващи, отнемат доста време и са като цяло неефективни.

Наивно е да се смята, че Еврокомисията и по-конкретно нейната одитна дирекция не са чули за огромния скандал и не са проследили какво именно и как се проверява от българска страна. За смислена реакция и санкции от Брюксел обаче така и не се чу.

Спират – пускат… който е крал, пак краде

Цялостното спиране на фондовете от друга страна е доказано неефективна мярка основно по една причина – спирането не е свързано с конкретни нарушения. Спирането е свързано с политически решения, които нямат отношение към незаконните практики при усвояването на еврофондовете.

Какво ще промени обвързването на върховенството на закона с еврофондовете? Ако контролните органи на Еврокомисията продължат да работят както досега – нищо. Решенията за спиране на средствата ще продължат да са политически, а не на базата на констатирани нередности. Но те и досега са били такива.

Пример за това са схемите на Марио Николов, които станаха една от причините да бъде спряно финансирането за България от дясната Еврокомисия при “лявото” правителство “Станишев”. При “десните” правителства “Борисов” злоупотребите на същия този “потомствен социалист” не само не бяха пресечени, а процъфтяха и стана ясно, че над тях има чадър. Но това не доведе до ново спиране на финансирането.

Парадоксално, но пример за неефективността на тази мярка са отново къщите за гости, при които както преди така и след спирането на фондовете нарушенията останаха едни и същи. Да, финансирането на къщите е относително нищожно спрямо общия обем на евро фондовете за страната, но е нагледен пример за неизпълнението на задълженията на Европейската комисия по контрола за усвояването на евро фондовете.

Други примери са изплащането на субсидии за био производство без да е обвързано с реализирането на продукцията (еко тикви и буренясалата био соя, които се оставят да гният по полетата) и незаконното възлагане на обществени поръчки, при които се оценяват писателските умения на участниците в процедурите вместо показатели, които имат пряко влияние върху качеството на изпълнението на обществената поръчка. Тези схеми вече засягат финансиране за милиарди евро. При тази фиктивна работа на комисията дори и смяната на правителствата не гарантира спирането на източването на еврофинансирането, тъй като контролът си остава един и същ. Или по-скоро липсата му.

Единствено абсурдът в работата на ОЛАФ може да надскочи този на ЕК. Какво реално се случва с нейните проверки? След като констатира измама, службата я праща за разследване на прокуратурата, която от своя страна иска становище от контролния орган, който е позволил тази измама.

Така в случаите с ДФЗ и къщите за гости, Фондът отговаря на прокуратурата, че не са изпълнени бизнес плановете. В същото време нарушението при къщите е много по-основателно – инвестицията не е ползвана по предназначение и е следвало да бъде наложена 100% финансова корекция, т.е. да върнат цялото финансиране или да им бъдат конфискувани къщите. Но Фондът не е изискал регистрация на къщите като туристически обект преди крайното плащане и впоследствие не е проверил, дали е бил нает персонал, т.е. еднозначно не си е свършил работата по последващия контрол.

Крайният резултат от некоректната информация на Фонда до прокуратурата са масови откази за образуване на производства и потънали милиони еврофинансиране. Но това не е проблем за ОЛАФ, тъй като на хартия службата си е свършил работата, а крайният резултат вече не е неин проблем.

В папките на ОЛАФ и прокуратурата потъна и разследването за огромната измамна схема ДжиПиГейт. Още през 2018 г. Биволъ изнесе доказателства за мащабно манипулиране на търговете от служители на определени строителни фирми, които се наместват като експерти по оценителните комисии и с техния глас предопределят победителите в обществени поръчки за милиарди. Да, разследването още тече, но Еврокомисията можеше да вземе мерки без да чака резултат и да изиска проверки дали експертите не са били служители на участниците в търговете. Към момента такова изискване няма.

Надеждите за крайни резултати и възстановяването на откраднатите пари на европейските данъкоплатци се свързват с новият Офис на европейския главен прокурор. Стои обаче въпросът дали той ще насмогне на всички сигнали за схеми, с които ще бъде засипан. Както вече стана ясно, финансирането за офиса на Лаура Кьовеши и нейните европрокурори е по-скоро пестеливо. А това никак не се връзва с гръмките политически декларации за борба с измамите с европейски средства.

Стоян Комисаров*, редактор Атанас Чобанов

* авторски псевдоним. Името на автора е известно на редакцията

Еврокомисията може, но няма желание да пресече корупцията с еврофондове

 

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!