ВОЙНАТА СРЕЩУ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В БЪЛГАРИЯ

https://bivol.bg/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b2-%d0%b1.html

За репресиите срещу медиите у нас разказват основателят на „Биволъ“ Асен Йорданов и журналистката Боряна Джамбазова

“В България се води война срещу свободата на словото”. Това констатира основателят на Сайта за разследваща журналистика “Биволъ” Асен Йорданов в интервю за подкаста ‘MFRR in Focus’ на Ане тер Реле от International Press Institute (IPI) и The Media Freedom Rapid Response* (чуйте и записа на английски долу). На 12 май 2022 г. тя говори с Асен Йорданов и с независимата журналистка и изследователка на медиите Боряна Джамбазова за клеветническите кампании, съдебните дела и разпитите, на които независимите журналисти продължават да се подлагат в България. 

Асен Йорданов акцентира на нарастващия натиск, пред който са изправени българските журналисти в едно тотално корумпирано общество. Позовавайки се на докладите на Европейския съюз (ЕС) и на Държавния департамент на САЩ, Йорданов разказа, че в България “няма свободна съдебна система”. Както и, че Прокуратурата в България демонстрира директна  зависимост от организираните престъпни групи.

Асен Йорданов: Продължаваме битката

Асен Йорданов (Снимка: Светломир Стоянов за “Биволъ”)

Попитан за ограниченията на свободата на пресата, Йорданов даде пример от сегашния и предишния си опит. „Преди да създам Биволъ преди 12 години, бях журналист в някои от най-големите вестници в България, но бях уволнен, когато една олигархова група започна да доминира в медиите”, сподели журналистът.

„Затова основах Биволъ, за да имам шанс да имам една абсолютно свободна медия в България”, поясни Йорданов.

“Това е медия за чиста разследваща журналистика, анализ и политически коментар”

Една от тезите във въпросите на Реле бе за медиите, които са “въоръжавани”, за да защитават нечии частни интереси.

Тя пита дали властимащите наистина използват медиите в България предимно, за да бранят репутацията си и да очернят и демонизират конкурентите си.

Йорданов бе попитан и за финансовите и социалните заплахи, пред които е изправена Биволъ, включително съдебното дело за 1 млн. лв.

Според журналиста, ключът към случая е наличието на подкрепа. „Всяка подкрепа по време на този случай може да спаси живот, защото ако загубим, това ще бъде не само краят на Биволъ, но и краят на свободата на словото в България и ще накара други медии да съответстват.”

Йорданов разказа и по какъв начин журналистите са подлагани на репресии от страна на властите в София:  „България е описвана в доклади и анализи като страна, която е в ръцете на мафията и организираната престъпност, и нашата политическа система е много зависима от тези сенчести влияния”.

„Така че провеждането на разследвания с некомерсиална цел и разкриването на престъпленията на тези хора, които управляват страната, е много трудно, защото нямаме финансова помощ и подкрепа.”

Когато бе попитан за трудностите в рамките на честното отразяване, Йорданов посочи два опита за убийство срещу него от лидер на българска политическа партия, още един бе поръчан от високопоставен прокурор.

„Можете да си представите колко е трудно да оцелееш, защото нямаш абсолютно никаква подкрепа от страна на властите и се бориш срещу държавата.” 

От създаването на Биволъ, семейството му и колегите му в медиите са под постоянно наблюдение чрез репресии.

„Ние сме обект на разследване, наредено от Прокуратурата в България”. 

Дали Асен Йорданов се страхува от това как ще приключи случаят? Не, той демонстрира твърда упоритост, както и липсата на страх.

Йорданов счита, че делото срещу Биволъ е “не само дело, свързано със свободата на словото в България”:

“Това е и дело, което има потенциал да създаде прецедент за целия ЕС”. 

Йорданов говори за силата на волята и решимостта да продължи да се стреми към честно бъдеще.

“Не се страхуваме. Ще се бием до края, и съм сигурен, че ще спечелим, защото истината е на наша страна,” казва журналистът.

Той дава пример със спечеленото от Биволъ делото срещу правителството на Кирил Петков заради отказа му да разкрие информация по ЗДОИ (става дума за отказа на министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер да разкрие документи за фабриката за електромобили в Ловеч – бел. ред.).

„Продължаваме да се бием”. 

Кирил Петков крие кои медии са взимали европари

Боряна Джамбазова (Снимка: АЕЖ)

Боряна Джамбазова пък разказа как България е класирана като най-корумпираната страна в ЕС от международната правозащитна организация “Трансперънси Интернешънъл”.

Тя описва действащата публична система в София като “мрежа от политически скандали”.

Какви са основните проблеми, пред които са изправени журналистите в България, пита Анетер Реле.

„Свободата на медиите в страната се влошава от години”, обяснява Джамбазова.

„Според Индекса на свободата на медиите виждаме как България продължава да  пропада надолу”.

Българската журналистика акцентира и върху липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите в България.

“Преди няколко години Майос Драгомир, експерт по медии в страната, ме попита на какво ниво сме в сравнение с унгарския модел. За съжаление все още не сме там, защото собствеността на техните медии е поне прозрачна.”

Джамбазова поясни, че “общите интереси на политиците, предприемачите и държавата са скрити зад гъстата мрежа от посредници”

“И в резултат на това имаме журналистика от таблоиден стил”

Според нея все още е много трудно да се проследи кой кои медии финансира. Също така Джамбазова признава, че много често в някои мейнстрийм медии

“се провеждат мащабни клеветнически кампании, за да се сплашат независимите журналисти”. 

„Мнозина журналисти, с които съм говорила, се оплакват, че от години бюджетните средства се използват за спонсориране на определени издания и за купуване на приятелско отразяване”, споделя Джамбазова.

Тя пояснява, че извън София ситуацията е още по-лоша, защото връзките между местните центрове на властта и зависимостите на медиите от тях са доста по-дълбоки:

“Много регионални издания са просто затворени.” 

Говорейки за свободата на медиите, Боряна Джамбазова споменава едно от ключовите имена – това на депутата на ДПС Делян Пеевски.

„Доскоро той е успял да изгради значителна мрежа от медии, преди да е бил санкциониран по Закона Магнитски.”

Реле пита как ще изглежда бъдещето на журналистиката в България след смяната на правителството в София.

Джамбазова смята, че е сложно да се отговори: „След като Пеевски напусна медийната индустрия, двата водещи телевизионни канала наскоро смениха собствениците си. Някои се надяват, че това ще окаже промяна на медийния пазар в България”.

“Други са скептични, защото компанията, придобила BTV, е холдинг от Чешка Република, притежаван от чешки олигарх. Подобна несигурност касае и ситуацията с NOVA TV и много от радиостанциите”.

Журналистката говори и за неосъществените празни обещания на новия премиер Кирил Петков: „Той обеща през януари, че ще разкрие публично как средствата на ЕС са били насочвани към определени медии в замяна на благоприятно отразяване”.

“Минаха месеци от това обещание и досега не сме видели нищо разкрито.”

Реле пита за бъдещето на българския журнализъм и какви са препоръките на двамата журналисти за насърчаване на свободата на пресата.

Асен Йорданов смята, че трябва да продължи разкриването на корупцията и връзките между организираната престъпност, управляващата класа в страната, и защитниците на действащата съдебна система.

„Това е единственият начин за мен, това е единственият начин за Биволъ и това е единственият начин за всички честни журналисти”, категоричен е Йорданов.

Джамбазова се позова на някои от насоките, които е дала в един от своите доклади – да се предвидят правила и среда, в която медиите имат ясна собственост:

Ане тер Реле (Снимка: villamedia.nl)

“Да се знае откъде идват парите за финансиране на медиите и това, което публикуват”.

„Важно е и как се изразходват държавните бюджети и бюджетите за комуникация по програмите на ЕС ”, пояснява Джамбазова.

„Нуждаем се и от открити отношения, и от почтени кандидати (за ръководство на публични медии – бел. ред.)”.

“Често виждаме как тези ръководители се използват от държавата като инструменти за затваряне на устите на определени журналисти”, констатира тя.

*Превод от английски и съавторство: Маргарита Иванова, Бостън, САЩ 

Николай Марченко е журналист, специализиран в икономически и международни теми Работил е във в.“Сега“, бизнес портала LiveBiz.bg. Бивш кореспондент в София на авторитетния руски в.“Коммерсантъ“. Почерпете Николай и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика.