Декларирайки подкрепата си за ракетен обстрел по руска територия, след като преди това призова за изпращането на западни сухопътни войски в Украйна, френският президент Емануел Макрон създава риск от ескалация на континента. Това свое притеснение споделя на страниците на френския всекидневник Le Figaro Пиер Льолуш, бивш френски министър и специалист по международна политика.
Две години и половина след избухването си, на път ли е войната в Украйна да въвлече Русия и Запада в една обща война? За да се разбере това, трябва да се има предвид, че освен Кубинската криза от 1962 г. войната в Украйна е първият случай от 1945 г. на военна конфронтация, включваща не по-малко от четири ядрени сили: Русия срещу САЩ, Обединеното кралство и Франция. Между двете има една буферна държава – Украйна, в сърцето на континент, бъкащ от ядрени оръжия…
В Куба, където целият свят навремето трепереше, кризата продължи само десетина дни. В крайна сметка тя беше разрешена чрез преговори и споразумение, също тайно, в което руснаците се съгласиха да премахнат ядрените си ракети със среден обсег от Куба, в замяна на изтеглянето на американските ракети, разположени в Турция.
В Украйна, въпреки боевете и тяхната продължителност, войната беше сдържана досега от добре познатия на всички риск от неконтролируема ескалация към тотална ядрена война. Именно това накара двата лагера да спазват две правила, които постепенно са се наложили. От една страна, да избягват пряка конфронтация между силите на двата лагера. От друга страна, да се ограничи географски конфликтът в рамките на територията на Украйна
Проблемът е, че когато лятото наближи, година след провала на украинската офанзива през юни 2023 г. и докато военната ситуация на място сериозно се влошава за украинците, европейските съюзници, между другото паникьосани от идеята за победа на Тръмп в Белия дом, която би поставила под въпрос самото бъдеще на НАТО, планират да се включат много по-силно в конфликта на страната на украинците с риск да бъдат взривени двете ключалки, които досега бяха направили възможно ограничаването на този конфликт.
Следователно ние сме на прага на нова фаза, потенциално изключително опасна при ескалацията на конфликта, за която е от съществено значение да бъдат взети всички мерки. Преди да стане твърде късно, трябва да се надяваме, че уроците от 1914 г., както и тези от Кубинската криза, ще бъдат внимателно преосмислени от онези, които ни управляват.
Същността на въпроса е, че Украйна, въпреки цялата си смелост, не може просто, поради демографски и материални причини да си върне сама всички територии, завзети от Русия. Това, че Зеленски се опитва да интернационализира конфликта и да играе основно с картата на ескалацията от негова гледна точка, е напълно логично. Това ли е жизненоважният интерес на Франция обаче?
Да се ангажираме с подобна изключително рискова логика, със сигурност е вариант, който трябва да обмислим, но на който също трябва да измерим всички последици и който заслужава истински дебат пред нашия народ, който е най-обезпокоен.
Изпращането на наши войници в Украйна не е подновяване на операция „Бархан”*, каквото и да казва Макрон. Удар по Русия с френски ракети непременно има основен политически и стратегически смисъл, който трябва да се вземе предвид и в този случай да бъдем готови да поемем всички последствия. От моя страна оставам привързан към дума, която почти не е била произнасяна досега – думата „преговори”. Целта е не да се избегне Украйна да загуби, а да не загуби твърде много.
*Операция на френските въоръжени сили λ Мали, Чад, Буркира Фасо, Мавритания и Нигер против ислямистките терористически групи в тези страни. Операцията започва на 1 август 2014 г. и приключва на 9 ноември 2022 г.