Питате се как така цените на дизела са с близо 20 стотинки над тези на бензина? Питате още защо след като цените на суровия петрол не се качват, у нас на бензиноколонки нещата придобиват епичен характер отвъд непостижимата, дори при цена от 147 долара на барел преди 14 години /тогава бензинът струваше 2,75/, три левова граница? Започната спекулации за цени от 4 и 5 лева и правителството нищо не прави? Питате защо акцизът ни е на най-ниското равнище в ЕС, но въпреки това, Лукойл остава недосегаема тема и повече потребители и политици виждат решението в намаляването му, и то във време, в което има нужда от пари в бюджета за всякакви програми за субсидиране на последствия от инфлация, ковид криза и война? Питате, а разковничето е в една рафинерия край Бургас, която е на българска територия, но е притежание на руска компания и от повече от 14 години не е плащала данък печалба. Когато го е правила е било от „кумова срама“ и то само за една година.
Цената на горивата винаги е била предмет на обществено внимание защото те са имали потенциала да свалят правителства. Сега ни обясняват че Асен Василев, един от двамата „на върха“ на властта у нас, нещо се бил разбрал с Лукойл, но никой не знае какво точно, и работата била опечена. А на мен никак не ми изглежда да е опечена, или ако е така, то „опечените“ сме ние – потребителите и в недалечна перспектива и самото правителство.
Според данни на сайта bg.Fuelo.net на 20 април средните цените на горивата в лева за литър са на рекордни за всички времена равнища: бензин А-95 – 2,95 лева, евтин дизел – 3,11, автогаз – 1,60, метан – 3,26, А-98 – 3,20, дизел плюс – 3,46.
Никой вече не публикува данни от ревизии на Лукойл Нефтохим. Само ни казаха, че Литаско вече ще преработва на ишлеме, и по някаква незнайна причини ни увещаваха, че това е постижение и „ново“ развитие. Цялата схема по трансферното ценообразуване, за която „купената“ КЗК нехае, е изградена именно върху това Литаско да преработва на ишлеме и у нас да остава само преработвателната такса. Разбира се, за рафинираните продукти, които остават у нас, се преработват от суров нефт, същия този от Новоросийск, но за него важат други цени, определяни от Литаско. За нас тези 35 долара отстъпка не важат и защо се допуска това, никой не казва.
Истината е, че причината за високите цени на горивата у нас, са именно Лукойл и Литаско и изглежда правителството на Кирил и Асен няма нищо против да е така, нито предприема някакви стъпки за да вземе кесаря кесаревото, а българския потребител неговото. Единственото, което чуваме, че ще искаме изключение (exemption) от санкциите срещу руския суров нефт.
Рафинерията продължава да преработва руски суров нефт, свидетелство за което е поредния танкер, който в момента, доставя това гориво. По данни на marinetraffic.com танкерът плаващ под флага на Маршалските острови се казва Никос Серифос и е 100 хиляди тонен танкер. Натоварил е руски суров петрол на терминала в Новоросийск. Ако направите справка за танкерите, които разтоварват суров нефт на Росенец, ще видите, че процентът на руският нефт е над тези 60 процента, обявени от премиера и причината е изключителната изгодност в условията на предстоящи санкции. Този сорт е най-евтиният възможен руски суров петрол, защото е най-некачествен. От новоросийския микс преди години отпадна значителна част от по-качествения лек сибирски сорт нефт. Остана по-тежкия западносибирски с високо съдържание на сяра. Поради ограниченията върху покупките на руски суров нефт, заради войната в Украйна и санкциите, както и заради лошото качество на новоросийския микс сорт Уралс, той се търгува със значителна отстъпка под европейския реперен сорт Брент. За търговете на 22 април тази отстъпка е била минус 35 /средно за деня/ долара под марката Брент, коъто пък се е търгувал за 108 долара за барел.
![](https://altanalyses.org/wp-content/uploads/2022/04/66.png)
Следователно цената на руския „санкциониран“ нефт за нас би трябвало за нас да бъда 73 долара за барел, която би трябвало да се използва за репер при ценообразуването на горивата у нас. Нали за това искаме изключения за руския суров нефт от санкциите и изпросихме от ЕС да продължаваме да внасяме и преработваме руски нефт. Размерът на месечния бонус, неотчетена отстъпка за рафинерията, и нетната печалба за Литаско, от началото на войната, може да се оцени около 100 милиона долара.
Нали за това се бием в гърдите и защитаваме правото си да си имаме „свои“ отношения с Русия и прочие уникални привилегии, които другите нямат. И президент и премиер и министри настояват за правото на специални отношения с Русия.
Да, ама не. Защото тази политическа протекция от страна на България за руския нефт, като ползи в спреда Брент-Уралс се „усвоява“ напълно от Литаско, за нас остава политическата цена на недоверието към нас като членове на ЕС и НАТО и за българските потребители високи цени на горивата на колонките.
На пристанището на Лукойл-Нефтохим от началото на войната, именно заради рекордния „спред“ акостират повече танкери, които се товарят с „евтини“ горива. Но рафинерията не печели особено, защото тя ги преработва на ишлеме и големите ползи отиват за Литаско. Логично, защото ако Литаско „фактурира“ на рафинерията в Бургас суровия нефт и горивата, и не плаща висока преработвателната такса, цените на изходните горива е изключително конкурентноспособна на пазара в Турция и Източното средиземноморие.
В момента на терминала Росенец е акостирал турски танкер ULUC KA, който товари близо 4000 тона гориво, вероятно за Истанбул. Една от възможните причини за голямата разлика между бензина и дизела е именно хипотезата за недостиг на дизел, ако той се изнася. Защото няма логика при преработката на руския нефт да излиза по-малко дизел отколкото преди.
Ако поискате списъка на акостиралите танкери, които товарят и изнасят горива от рафинерията, ще разберете че върви един много успешен „извън санкциите“ бизнес, от който нито българския бюджет, нито българския потребители печелят. Но е сигурно, че някой у нас печели и то много.
Под закрилата на държавата или по-точно на определени нейни представители, Лукойл и Литаско получават изключителни възможности да преработват и образно казано да „перат“ от санкции руски суров петрол. Този вид политически протекции напълно се вместват в българската традиция, наследена от правителството на Бойко Борисов, но този път е доведена до абсурдно равнище в днешното чумаво време.
Вижте цените на едро на Лукойл, за да се убедите, че българският потребител не получава максималното възможно количество от възможно най-евтини горива от Нефтохим, на цени, на които Литаско ги изнася. Получаваме цени, които се формират от тези на вноса на по-скъпите горива от Гърция и Румъния. Е, какво от това, че тази рафинераия се води номинално българската, след като нито държавата, нито потребителите печелят от това.
Та питам министър председателя Петков и „договорилия“ се с Лукойл вицепремиер Василев – каква ми е ползата от вашето управление, след като под носа ви върви „пране“ на руски петрол в условията на санкции, и с вашите политически протекции /за да могат да преработват евтин суров петрол от Русия/ се наливат свръхпечалби (по $ 100 милиона месечно) в Литаско, а от там в руския бюджет, от който се финансира войната в Украйна?
Натискат търговците, но те нямат марж за реагиране при тези цени на едро, докато основните ползи остават в Литаско. А тази компания тепърва ще навлиза и на пазара на природен газ у нас.
Не бе им достатъчен свръхкорупционния Турски поток, но сега и тази Лукойл-Литаско „афера“, която изнася стотици и милиарди от българските потребители към Русия. И се питам, има ли изобщо пилот в самолета? Защото цената може бъде между 50 и 70 стотинки по-надолу за литър.
Или това не са го учили в Харвард?
Завършвам вместо епитафия с цитат на самия Кирил Петков от преди няколко дни : „Лукойл“ в момента имат доста адекватна ценова политика !?
Илиян Василев