Увеличава се трафикът на хора с цел сексуална експлоатация

През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване броя на мъжете – жертви на трафик с цел сексуална експлоатация. Те са принуждавани да работят в страни в Западна Европа, където търсенето на този вид услуги е голямо, а заплащането примамливо. Това казва Росица Янева, секретар на комисията за Борба с трафика на хора в Бургас. По думите й трафикът на хора е проблем с огромен мащаб, а България е страна на произход на жертвите на трафик – у нас те се набират, транспортират и експлоатират основно в западноевропейски страни. Целта е трудова и сексуална експлоатация, за продажба на новородени, за продажба на органи или за просия.

„Бургаският регион през лятото е и място за крайна дестинация, където се експлоатират жертви на трафик с цел сексуална експлоатация – предимно жени и млади момичета. Сред тях има случаи на пострадали от украински и молдовски произход”, коментира Янева. Тя обясни, че трафикът на хора носи огромни печалби на организаторите и е сред трите най-доходоносни престъпни дейности в света след трафика на оръжие и наркотици.

Според данни на Районната прокуратура в Бургас около 40 – 50 са пострадалите от трафик на хора в Бургаско през миналата година. Две са присъдите за този вид престъпна дейност за 2023 г. В национален мащаб пострадалите годишно са около 500.

„Доказването на това престъпление е много трудно, тъй като жертвите обикновено не съобщават в полицията или пък, ако са дали първоначални показания, след това често се отказват от тях, просто защото между извършителя и жертвата на престъплението има много често свързаност. Те или живеят заедно, или тя е влюбена в него, има една близка емоционална връзка между тях, ако става въпрос за случаите с цел сексуална експлоатация. Освен това често има чувства на страх поради заплахи, на вина, на срам”, обясни Янева.

Два са центровете в Бургас за настаняване на хора, станали жертви на трафик. Капацитетът е шест места. Няма ограничение в престоя. Там на разположение са социални работници, психолози, предоставя се медицинска грижа, осигурена е храна.

„Историите на хора, станали жертви на трафик са потресаващи, те не могат да бъдат измислени. Има случаи на хора с лека умствена изостаналост, експлоатирани с години за сексуални услуги, има такива, които след години експлоатация вече са с психични отклонения, често жертвите са зависими към наркотици, защото това е начин да бъдат държани под контрол. Мисля, че трудно може да се пресечи бизнесът с трафик на хора, защото основата е икономическа. Когато хората са в бедност, нямат работа, търсят препитание, търсят начин да изхранят семействата си, тогава са съгласни да бъдат експлоатирани. Това трудно би могло да се изкорени, и понеже е в световен мащаб доказва, че трудно се справяме с него“, заяви Янева. Тя посочи, че България е сред първите три-четири държави с най много жертви и пострадали от този бизнес. Със страната ни в челните редици се нареждат Румъния, Украйна, Молдова.

„Трафикът на хора с цел трудова експлоатация също се случва лесно. Обявите в сайтовете гласят така: „Набираме селскостопански работници за Италия. Всичко е организирано – тръгване всеки петък, взимане с микробус от дома.” В Италия обаче какво се случва – работиш по 16 часа на ден, спиш във фургони или изоставени сгради, където няма ток и вода. Работа няма достатъчно, пари също. На място организаторите започват да изнудват жертвите да си заплатят транспорта и да налагат други измислени от тях такси – било то за документи или друго. Жертвите се въвеждат в дългове, които трудно се изплащат, защото трафикантите все измислят нещо ново”, казва още Янева. По думите й обещанията за по-добър живот, по-доходоносна работа, рефлектират върху жертвите да вземат рискови пътувания в чужбина.

Тя дава следните съвети за безопасност: „Проверете фирмата, която осигурява работа, дали е лицензирана – в Агенцията по заетостта има списък на лицензираните фирми. Преди да се отпътува от България, трябва да се сключи трудов договор с всички клаузи – за работно време, за заплащане и т.н Договорът трябва да е задължително и на български език. Личните документи се предоставят само на полицията и на граничните власти, на никой друг.”