Комсомолски ентусиазъм е обзел родното ни Министерство на образованието и науката. Чиновниците там – от най-ниските до министъра, въобще не се интересуват от съдържанието на учебниците, с което има стотици лъжи, премълчавания и маса други дивотии, но са обзети от истински бяс в системата на образованието децата непрекъснато да се подлагат на „независимо” оценяване. Това го има след четвърти клас, след седми клас, след завършването на средното образование, включително още едно – за избирането на тази невръстна възраст на професионално ориентиране. Сега на чиновниците им се е прищяло някакво такова оценяване да има и в детските градини.
В Япония и други мъдри страни оставят децата да си играят и според спецификата на тези игри, ненатрапчиво провеждани, децата да понаучат някои неща, които ще им трябват за после. Нашето министерство обаче тия игри с тяхното съдържание въобще не ти интересуват, интересува ги само да напишат бомбастични отчети за още някакво оценяване знанията и възможностите на децата, с които да си заслужат обичайните бонуси в края на годината.
Какви въпроси ще задават чиновниците на децата, това съвсем не е ясно. Но без съмнение е, че ще ги измислят. Без да им мине през ума простата истина, че те са напуснали детската градина преди 20 до 50 години и въобще не са наясно не само какво мислят, знаят и могат сега в детските градини децата, но и какво им трябва да знаят.
Дори са приели цяла наредба на Министерството на образованието и науката (№ 18 от 9 септември 2021 година) за съдържанието на която не са могли дори да си помислят дори образователните кадри от тъй наричания тоталитарен период на държавата ни преди 10 ноември 1989 г.
Покрай всички дефинитивни упражнения от рода на „независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование”, „при извършване на инспектирането се отчита и влиянието на външната среда за постигане на целите на детската градина или училището”, „индикаторите за инспектиране на детската градина или училището показват степента, в която са изпълнени критериите за инспектиране от дадена област”, когато прочете внимателно човек тая наредба, става ясно, че тя е насочена не толкова към децата, колкото към техните госпожи и лелки в детската градина и към учителите в основното и средното образование. Слава на Бога още не са посегнали на висшето образование, макар това да е възможно да е станало – нормативната база в тая страна е толкова безбрежна, противоречива и в доста случаи – направо идиотска, че в нея се объркват не само обикновените хора, но и специалистите в тая област.
В крайна сметка става ясно, че тая наредба е насочена към постигането на „Държавният образователен стандарт”. Естествено, точна дефиниция на това що е „Държавен образователен стандарт” никъде няма. Няма и критерии как да се измери достигането същия този стандарт. Но това не пречи да се правят каскади от изпити без каквито и да са индикатори за достигането на въпросните критерии, които впрочем не са ясни на никого, включително и на изпитващите.
В областта на образованието понятието само е уточнявано в 17 наредби от 2016 година насам. Разбира се, ако човек ги прочете внимателно и си води съответните записки, веднага ще констатира, че дивотиите там са толкова много, че хората извън чиновническото съсловие в образователното министерство не може да ги възприеме без приемането на успокоителни лекарства.
По времето на мрачното, както го определят сега някои хора, социалистическо общество, прозрели хора казваха, че преобладаващата част от парата отива във свирката. Тридесет и кусур години след 1989 година става ясно, че нищо съществено не се е променило и парата пак отива почти само в свирката.
Във всяка администрация има едно понятие – номенклатура. Щом някой чиновник се е намърдал в тази стройна кохорта, ако проявява политическа бдителност и повтаря дословно клишетата на началниците си, няма никакъв шанс да бъде изхвърлен от нея дори да е пълен идиот. И е стара истина е, че хора, за които е станало известно, че не ги бива да вършат работата, за която са предназначени, обикновено ги пращат да учат другите как да вършат същата тая работа.
Това, разбира се, не е нашенско откритие, по цял свят провалени чиновници и политици, за които е станало пределно ясно, че не стават и за чеп за зеле, ги настаняват на топли държавни места или им създават институти с по двама-трима сътрудници и още толкова секретарки, чиято основна длъжност е да припомнят на началниците си какво всъщност трябва да правят, за да си заслужат поне заплатите.
Огнян Марков