С кемпера не можеш да спреш на плажа на Алепу, ще бъдеш незаконен, но ако излееш плоча, не си нарушител, коментира Асен Димитров от „Да запазим Корал“
Забрана за плажуването върху дюни предвиждат одобрените от кабинета промени в Закона за Черноморското крайбрежие, които влязоха за гласуване в парламента. 3000 лв. става глобата за хавлия на дюните, но се оказва, че да лееш бетон на Алепу не е проблем.
„С кемпера не можеш да спреш на плажа на Алепу, ще бъдеш незаконен. Ако си сложиш кърпата, си нарушител. Ако излееш плоча, не си нарушител”, коментира пред камерата на бТВ Асен Димитров от „Да запазим Корал“.
Строги санкции ще се налагат за къмпингуване върху дюни и поставяне на преместваеми обекти на неохраняеми плажове.
Всяко лято върху дюните стотици хора разполагат хавлии, палатки и каравани. Част от караваните са оставени за зимата. Вече обаче ще се налагат санкции – от 1000 до 5000 лв. за автомобилите.
Поставянето на плажни принадлежности или палатка вече ще се наказва от 1000 до 3000 лв.
За Даниела, която всяко лято е на Шкорпиловци забраната е грешка.
„Трябва да има такива места, като тук, където човек може да се почувства истински жив, поне за нас това е мястото, където разпускаме най-добре”, каза Даниела Желева.
Спирането на кола върху дюни ще се санкционира от 3000 до 5000 лв. Ограничаването на достъпа до пясъка – до 10 000. Поставянето на преместваеми обекти на неохраняем плаж ще се наказва до 50 000, а ако са върху дюни до 10 000 лв.
„Нека да има обяснителни табели – колко години са нужни, за да се създаде тази дюна, какви са процесите – на български, английски, немски. Бих искала да попитам г-жа Ангелкова – на всеки турист по един инспектор да ги глобява ли да сложим, как ще се контролира този процес”, каза пък пред Нова телевизия хотелиерът Диана Колчева.
Според Василка Цанева – началник на „Контрол на концесионната дейност” в Министерството на туризма, има проверяващи екипи, които, ако установят нарушение на място на морския плаж, предприемат необходимите действия.
Tя добави, че всички дюни са картографирани в специализирани карти, които са на сайта на Агенцията по геодезия и картография и всеки гражданин има свободен достъп до този сайт и може да се информира къде се намират такива образувания.
„Ние не можем да решим проблема с туристите и с изграждането на бетон върху дюните, но ще търсим далеч по-глобалния проблем – каквото е някой да си постеле хавлия върху дюната”, казва Радостина Ценова от Фондация „Биоразнообразие”.
„Като че ли ни взимат за глупаци. Ако държавата иска да си влезе в ролята, тя трябва да го направи – както беше обещала още след първия случай с дюните в Несебър – „Дюнигейт”. Тогавашният министър на регионалното развитие беше обещал, че държавата ще изкупи дюните”, добави тя.
Преди дни министърът на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова постави под въпрос тази възможност, защото – отчуждаването на частни земи с дюни щяло да струва около 1 милиард лева.
Защитени дюни до къмпингите „Смокиня” и „Каваци” бяха разорани с багери в началото на януари тогава се оказа, че собственикът на парцела се е сдобил с него за 5000 лева, а дюните били вписани като земеделска земя.