Ярослав Георгиев
500 човека се борихме да спасим живота на 3 наши колеги и авариралата им техника. Гладни, нервни, мръсни… Лишихме семействата си от информация за здравето на самите нас. И днес четейки коментарите, осъзнавам, че аз служа на страна която бълва помия върху собствената си армия. Същата тази армия която при наводненията пак е на място за да пази, спаси облекчи народа си. Армията която зимите в минусовите температури си хаби и малкото средства за да достави хляб и вода на бедстващите. Същите тези мъже и жени, които пазят, бранят и защитават цялоста и неприкосновеноста на родината. Тези хора които си рискуват живота и в балканите когато вашите близки се помислят за планинари и се губят в горите на планините ни сред десетки хралупи на диви зверове. Които летят със апарати с изтекли мото часове борейки се с ветрове, пориви и бури. Плават със 70 годишни кораби които са надживели инжинерите и конструкторите си. Всички тези хора, моряци, войници, сержанти, старшини и офицери са наясно с техниката си и никой не си задава въпроса дали ще стигнем до оказаните координати. Ние тръгваме. Защото капитан Георги Анастасов можеше да съм аз, ти, той, синът ти, майка ти или баща ти. Защото ние всички имаме семейства и близки. Защото това ни е работата. Да направим така, че вие да спите спокойно. За това ние ежедневно и целогодишно правим самостоятелни и общи учения. И днес четейки коментарите ви съм потресен от вашите настроения.
Моите съболезнования към близките на командирът. В последните си секунди той извърши своя дълг. Спаси си екипажа. Историята помни само смелите. Бог да го прости.
Капитан Георги Анастасов
Авантаж по Фейсбук