Забелязали ли сте, че Делян Пеевски най-силно се вбесява, когато стане дума за КТБ? Има и други теми, по които той има твърде болезнени реакции, но тази най-много го изважда от равновесие. Защото тя е онзи едър камък в основата на успеха му, при чието изваждане всичко рухва.
И сигурно точно защото много се изнервя и може да се изпусне и да изпсува, както често прави в пленарна зала, прати Хамид Хамид да се сражава с Цветан Василев. Той, милият, успя само няколко обидни квалификации да избълва и с това се изчерпа умението му да атакува. Но какво да се прави, вероятно ако лично Пеевски беше дошъл, би лъснало още по-трагично словесно безсилие.
Това би било забавно, ако темата не беше толкова сериозна и толкова основополагаща за процесите у нас в последните десетина години – и политически, и икономически.
Едва ли има какво ново да се каже по темата как беше фалирана КТБ. На обществото отдавна са известни данните, които Цветан Василев отново повтори на последното заседание на комисията „Нотариуса”. Събарянето на банката е започнало с изнудване – Василев пак го разказа и продължи – адвокатът на Пеевски Александър Ангелов е бил „посланикът” му, чрез когото Пеевски е поискал от Василев 1 милиард лева под формата на различни активи и компании. Василев отказва и атаката започва.
Със сигурност около това има преплетени още стотина сюжетни линии, но главната е повече от ясна – пак порции, пак контрол. И КТБ в ролята на баницата…
Наред с това – и кредитите на „отвързани лица”, които просто няма да бъдат върнати. Нямааа! И кой знае още колко милиони, милиарди и всякакъв кеш, към който Феноменчо има патологичен апетит.
Не може да се отрече, че предварителното завладяване на прокуратурата му е осигурило в значителна степен свобода на действие. Но е много вероятно около, до и зад него да е имало и други лица, все зажаднели за милиони, милиарди и кеш.
Има ли действащи политици, замесени в тези схеми – това е въпросът на въпросите. Очевидно има, след като нееднократно получаваме и от европейски, и от американски партньори такава информация. Но явно управниците от онзи момент вече 10 години разчитат на омертата, защото само заради нея все още не са зад решетките.
Пряко или непряко, съучастието на държавата в събарянето на една банка е нещо наистина едро. Нещо в особено големи размери. И на замесените няма да им се размине, колкото и порции да са раздали. Определено е като класическо рейдърство – принудително отнемане на бизнес. И само за родната прокуратура това не е нещо, от което си струва да се задейства. Простичко е – те са получили своето и това е главната причина по казуса КТБ да има 10-годишен блокаж от страна на държавните институции и съдебната власт.
КТБ наистина е базисен за решаване казус, от който зависи решаването на всичко останало – и с корупцията, и с лакомниците в политиката, и с нефелното управление на държавата. Ако се разплете този чорап, с Пеевски е свършено. А може би – и с Борисов.
Евелина Гечева