АПОЛОГИЯ ЗА КАКА КОРНИ

Щото, нали, някой щял да се обиди, та трябвало да пиша културно. Съжалявам… Не, всъщност, изобщо не съжалявам. Просто отказвам да пиша културно. Особено, когато става дума за БСП – шизофреничното чуканче, реликтните останки на БКП, което хем се нарича Столетница, хем твърди, че няма нищо общо със зверствата на комунистическия режим, разграбването на България и поставянето ѝ в трудно преодолима васална зависимост от Кремъл.

По принцип не искам да пиша за БСП, но имам желание, ако мога да перифразирам нашумялата в социалните мрежи избирателска реплика. Както и да е, да не се отплесвам повече.

След последните избор и другарката Нинова каза, че поемала цялата вина за провалите на БСП върху себе си и ще подаде оставка.

Всичко хубаво, но още тогава много хора заподозряха, че кака Корни просто блъфира и изчаква да отмине бурята, за да укрепи позициите си в партията-майка. Така и стана.

Защото е достатъчно да направиш само една бегла ретроспекция на методите на действие на лидерите на това, което в България минава за „ляво“, за да схванеш, че те наистина са достойни наследници на БКП, а защо не и на „добрите“, стари комунистически лидери на СССР.

Само дето не изпращат милиони „инакомислещи“ на разстрел или в концлагерите и не им провождат убийци с пикели чак в Мексико (примерно), за да отстраняват политическите си противници. Вършат същото, но по-„цивилизовано“. На конгреси.

И Станишев, и Миков, а сега и другарката Нинова свикват конгрес след конгрес, правят вътрешни комплоти в ръководството на партията, играят си на „болшевики“ и „меншевики“… Разбира се, не би било справедливо да подценяваме „харизмата“ на кака Корни.

Именно тя изведе тази вътрешна класова война до неподозирани висоти. Само да припомним, че откакто другарката Корнелия е начело на БСП, резултатите на партията се сриват на всеки следващи национални и местни избори.

Не става въпрос за няколко процента, а за главоломен отлив. Близо четири пъти. И то само за към една петилетка. Да, част от тази негативна тенденция се дължи на естествения ход на природата и чисто физическото намаляване на потенциалните „соцносталгици“, но основните причини са други.

Епохата на другарката Нинова начело на БСП съвпадна с едно дълго чакано увиране на главите на солидна част от електората на Столетницата.

Много „социалисти“ сякаш най-после проумяха, че няма нищо нито романтично, нито борещо се за социална справедливост в партията, на която възлагаха надеждите си. Нека си го кажем направо.

Ядрото на бившите и сегашни водачи на БСП са изключително състоятелни хора, разполагащи със солидни финансови инструменти.

Или, още по-направо. „Каймакът“ на „социалистите“ се състои от олигарси. Милионери, които съвсем не са спечелили парите си с честен труд, камо ли с пот на чело.

А това не се харесва на „трудещите се“, колкото и наивни да са повечето от тях. Откраднали са ги.

Ръководството на БСП се състои преимуществено от безчувствени шмекери. Мандрообирници. По времето на официалния комунизъм се държаха над водата чрез взевъзможните зверства, наречени благовидно „диктатура на пролетариата“.

Сега се поснишиха и използват политически заигравки, лицемерни обещания, продажничество, чуждопоклонничество и мръсни коалиционни сделки.

Но, да се върнем към светлата личност на другарката Корнелия, която, като всеки класически социалистически идеолог, разполага с толкова средства, колкото са годишните приходи на неколкостотин от гласуващите за партията-майка, макар и да гори рамо до рамо с тях в неравната класова борба.

Когато преди няколко седмици тя се изправи като Матросов на амбразурата и заяви, че носи цялата вина за сгромолясващите се изборни резултати на БСП. Да, но вече беше ясно, че Продължаваме промяната няма да могат да направят правителство само с ДБ, с които бяха изразили готовност да работят. И кака Корни се оказа в една твърде изгодна ситуация. Както и Слави, но той е друга тема.

Обявяваш, че ще подаваш оставка заради все по-слабите изборни резултати на партията си, , но същевременно спечелилата формация има нужда от твоите депутати, за да си осигури мнозинство.

Веднага излизаш с гръмки лозунги към „социалистите“ и, не щеш ли, някои от тях, ти се връзват на акъла. Отново. Популизмът е нещо, с което си доказала, че боравиш сносно.

Да, оставка ще подадеш на следващия конгрес, но, виждате ли, ние сме част от управляващата коалиция и аз съм договорила наши хора да ръководят важни министерства. Освен това, съм и заместник министър-председател по… забележете какво!…

Икономиката и индустрията! Къде се е чуло и видяло „социалист“ да управлява икономика и индустрия, да изкара Р. Овч. и други скелети от гардероба, за да дават акъл по енергетиката!? Ти обаче си го постигнала. Справедливо ли е да слезеш от власт? Не, разбира се. Поне според теб и обграждащия те „зоциалистически“ елит.

И само няколко седмици, на поредния конгрес на Столетницата, си мяташ оставката, бидейки убедена в провала на начинанието си. Изпълнила си обещанието си, нагласила си нещата, за да си останеш, където си. Другото е история.

С гръмки думи си правиш самокритика. Като в добрите, стари времена на класиците на „социализма“.

Разбира се, подбраните от теб кадри, присъстващи на Конгреса, не ти приемат оставката, разбира се, ти не се дърпаш прекалено упорито. Оставаш лидер на БСП. Защото те искат.

В крайна сметка, твоята цел е постигната. Имала си коварен план, кака Корни, реализирала си го. Пак си лидер на БСП.

На кого му пука, че през 2017 година на първите ти парламентарни избори, партията ви имаше близо милион гласа, а на последните за вас дадоха вота си малко над четвърт милион лековерници?

Ще ти кажа. На мен ми пука. Ти, другарко Корни, трябва да продължиш да бъдеш лидер на БСП. Силно го желая. Поне, докато свалиш изборните ви резултати под четири, а защо не и под един процент. Дерзай, вярвам в теб!