Асен Генов
Нека анализираме ситуацията в МС от тази сутрин многостранно. От гледна точка на черно-белите пристрастия – беше забавно. Борисов най-сетне усети, макар и доста леко, какво означава да е във враждебна среда. Именно враждебна, в смисъла на агресивно търсеща истината журналистика. Не удобни миловидни и отзивчиви „колежки“, а именно репортери, които имат ясна цел и знаят какъв точно въпрос трябва да зададат, бил той и предварително написан. Това го видяхме и повишеният тон към журналистите и към личния му прес секретар го показаха.
България има нужда от подобен дискомфорт за политиците.
Относно ситуацията в МС – разбирам, че пропусквателният режим е по-лек, предвид капацитета на редакциите да пращат само и единствено акредитирани репортери. Не е мой проблем, нито смятам, че мога да го коментирам адекватно, но приемам, че при подобни формати практически е невъзможно да се изслушат и отговори на всички въпроси, до пълно удовлетворение на всички питащи.
В този смисъл, конкретната реакция срещу питащия от ТВ 7/8 е обяснима, но дразнеща в българския контекст. Особено защото общия фон на въпросите в ситуацията е, меко казано, неадекватен.
Какво направи човекът от 7/8? Зададе смислени въпроси за различните методи при контролиране на мащабите на епидемията. При това, единият от които очевидно у нас е потиснат в публичния разговор и маргинализиран с не съвсем адекватни аргументи. Та, въпросният репортер от 7/8 просто настоя да получи адекватен, без спекулативни увъртания от страна на премиера отговор. И не го получи.
Как реагира премиерът?
Развика се на журналистите (независимо с какъв мотив, това е странно поведение) и заплаши или директно изгони (не ми стана ясно) от залата своя прес секретар.
Какво разбираме от обяснението на г-жа Арнаудова – репортерът от 7/8 блокирал микрофоните на другите журналисти.
Този аргумент е еднакво валиден и невалиден.
Защо е валиден?
Доколкото познавам подобни системи, наистина е възможно един включен микрофон да блокира останалите. В някои конферентни зали е така. В този смисъл, ако журналистът наистина е оставил микрофона си включен, редно е някой да го спре, за да „отпуши“ останалите микрофони. Аз съм го правил в някои зали, но не познавам системата в НС.
Защо е невалиден?
Защото в конкретния случай въпросният репортер почти влезе във формат на блиц интервю (по моите непрофесионални преценки), при това, по значима и обществено важна тема. Тоест, разговорът между репортера и премиера можеше потенциално да захрани всички медии с важна информация.
Това не се случи.
Защо?
По две причини:
1. реакцията на премиера и, евентуално, прес секретаря му (не стана ясно, нямаше видео) какво точно се случи.
2. форматът не дава възможност за подобно задълбочаване на разговора в дадена тема.
Второто повдига въпроса доколко подобен пиар формат има смисъл, особено в тази ситуация. Моето убеждение е, че по-скоро смисълът е силно съмнителен. Суматохата, която създаде един-единствен питащ и не съвсем адекватната реакция на премиера го доказва.
Тази ситуация, с напълно излишното участие на премиера на регулярния брифинг на Мутафчийски има смисъл само и единствено през „плана“ на Борисов да обезглави ръководството на ББР в последната секунда, без да отговаря на въпроси за това.
Хитро. Ефектно. Тушира напрежението от по-рано, но и доста повърхностен ход.
Фейсбук