Почетният председател на ДПС Ахмед Доган отправи обръщение към XI-та Национална конференция на партията. Доган, който пое оперативните функции на партията след оставката на Мустафа Карадайъ, не присъства на конференцията. Поради неговата значимост поместваме тук основните точки от обръщението на Ахмед Доган към ΧΙ-та конференция на Движението за права е свободи, проведена на 24.02. 2024 г. цялото обръщение:
„Уважаеми гости от страната и чужбина!
Уважаеми делегати на XI-та конференция на Движение за права и свободи!
Скъпи депесари!
Живеем в сложно, много динамично и непредвидимо геополитическо време…
НАТО, ООН и всички други ангажирани международни институции, все още не могат да намерят нужните преговорни инструменти за спиране на войните в Украйна и Близкия изток. Всеки ден сме свидетели на многобройни човешки жертви, включително и деца, които напускат живота без да са наясно с каквото и да е обяснение за това, което им се случва. Но оставят в душите на близките си желание за мъст и омраза към причинителите на тяхната болка. Мотивите за отплата се прехвърлят на следващото поколение, както и семената на раздора и последващите конфликти и кръвопролития…
Не е без значение да отбележим, че и двете войни са братоубийствени!
Забележително е, че легитимните представители, които съблюдават световния ред, все още не могат да намерят „приемливо решение” за стопиране на тази човешка трагедия, която предизвиква и огромна хуманитарна катастрофа. Тази картина е част от образа на нашата цивилизация през 20-те години на XXI век.
В този ред на мисли, първо, нека да опресним общото ни впечатление от директната „политическа безпардонност” в позицията на Доналд Тръмп за „настоящето и бъдещето на НАТО”. Той каза нещо просто, но стратегически важно за Европа: „всеки трябва да си плати сметката за сигурността, която получава от САЩ!” Така той положи прагматизма като фундамент на колективната сигурност, респективно и като принцип на партньорските отношения в Алианса.
Това изказване изкара на показ, като на пазар, нашите съзнавани и несъзнавани съмнения и опасения за мира и сигурността на целия ни геополитически ареал. Тази ситуация ни демонстрира и нещо много важно: нашето световъзприемане не е готово за подобни радикални промени на представите ни за мир и общата ни сигурност. Това е сигурна индикация, че светът се променя по-ускорено от нашите стереотипи на възприятия за него! Тоест, ние изоставаме от света, който сме изградили. Светът се развива по-бързо от нас!
Разбира се, този тренд на „преосмисляне на целите и задачите на НАТО” е в активна проектна фаза от последните 5 – 6 години. Въпрос (само) на време е това да се случи, независимо кой ще бъде президент на САЩ, нито пък дали това се харесва на Европа или не!
Истината е, че Европа трябва да преосмисли ролята си на „втора цигулка” в колективната ни сигурност и да направи адекватни на геополитическите реалности инвестиции в собствената си способност за отбрана.
Във всички случаи сигурно ще има и нов прочит на Североатлантическия договор. Според мен изборът ни на евроатлантизма ще продължи да бъде актуален, но с явно или неявно преформатиране на отговорностите между страните членки, с предефиниране на ролята на някои от тях за общата сигурност на Европа. Този процес е необратим и не зависи от нашата воля.
За съжаление той вече е започнал и реакцията на Европа е закъснителна, но с добър проспект за развитие. Тъжно е да се каже, че следващите 10 – 15 години, а може би и повече, ни очаква бясна милитаризация на света, включително и на Европа. Не мога да намеря подходящи думи как да кажа на младите хора, че в обозримо бъдеще желанието ни да живеем с идеята на „романтичния хуманизъм” или в „общество на здравия разум”, с принципите на „силата на правото” и на моралните императиви, ще бъде с ограничени опции в техния живот.
В следващия ЕП много често ще се говори за „национална идентичност”, „национален суверенитет” и за „национални интереси”… Ако в САЩ изолационизмът вземе превес във външната й политика, пронационалистическите партии в Европа ще се очертаят като естествени политически партньори на консерваторите. Тази възможна политическа перспектива поставя под въпрос сегашния статут и профил на ЕС, както и неговата цялост.”
Всъщност още през 2010 година, когато ГЕРБ взе властта в страната и пред годините я трансформираше последователност в цялата власт, Доган показва язвата, която отвори месианството в политиката с идването на ГЕРБ на власт. Според него „Търсенето на виновност във всички и във всичко възпроизвежда основанието, върху което Героите – Спасители стават необходими. Затова темата за виновността и справедливостта и показното ликвидиране на „лошите”, е типична поведенческа матрица на Героите – Спасители в съвременните политически митове.
„Експлоатирането на тази тема ги захранва с увереност и енергия. За „съжаление” тази енергия е с нисък потенциал и сравнително бързо се разсейва или прераства в Съмнение. И в това се състои трагичното при Героите – Спасители. Защото, който не щади другите, не щади и себе си.
Тази логика в поведението на Героите – Спасители подготвя почвата за собственото им отрицание. В крайна сметка, това е фундаментът и моделът за постигане на политически катарзис. За да си отворим порталите за реалното възприемане на Политическия свят, самите ние трябва да се пречистим и обновим.
Политическият мит се стреми да бъде самодостатъчен, защото превръща властта в самоцел, диктатура и накрая – в условие за катастрофа.”
Анализът на Доган опреди 13 години сякаш предвижда политическата трансформация, извела първо Бойко Борисов, а след това и „Продължаваме промяната” на власт. Те влязоха в типичната поведенческа матрица за показно ликвидиране на „лошите”, за да станат накрая нейни жертви.
Чувството за самодостатъчност роди модела ГЕРБ, превърнал властта в самоцел и еднолично управление. Това пък предизвика нова трансформация, самонарекла се „Промяната”, която само за седем месеца досега показа, че е просто продължение на модела. Обратната страна на същата монета, но по-грозна и нащърбена. Защото политическият катарзис не се е състоял. Участниците на политическия терен не са пречистени и обновени, е мнението на почетния председател на ДПС.