А другата гледна точка? | Bivol.bg
„Ако се намесим във войната, вие ще видите какво ще стане!“; „Тази война не е наша, да си се оправят там“; „Руските туристи няма да идват в България“. Лодки. Джетове. Четиридесет лева порцион. „Ама, те нашите пенсионери…“‘ „Ама, те българските деца…“; „А в Сирия…“; „А в Йемен…“.
Точно транспенис ми е другата гледна точка. Щом можете да я пишете, значи имате интернет и все пак можете да достигнете и до по-обективна информация от постулатите на Кремъл. Една независима държава, с най-голяма територия и огромни залежи от природни блага, нападна друга, по-малка държава. Ей така, заради едното нищо. Щото империите имат специфичното качество да се хранят със съседите си. Иначе се разпадат. Това е imperium. Не като етимология, а като същина на идеологията.
Деца гледат как изнасилват майките им, как застрелват бащите им, как сриват до основи жилищата им. После умират от глад, жажда или биват използвани като живи щитове. Не ми обяснявайте другата гледна точка. Когато е война, аз имам една-единствена гледна точка. Дали Тувалу е нападнала Науру, Андромеда Южен кръст или Великденският остров е под угрозата да бъде превзет от Мадагаскар, хич не ме интересува. Цивилизационният избор е в това да имаш морални устои и етически граници, които не бива да бъдат прекрачвани.
Не искам да чувам какво било станало в Белград, за да не отварям темата за Сребреница. В момента фронтовата линия между цивилизацията и варварщината е на трийсетина километра от Киев, в покрайнините на Лвов и Харков, в сринатото до основи сърце на Мариупол. Толкова. Никок мислещ човек не иска злото на руските момчета, жени и деца. Като казвам „мислещ“, имам предвид, че всички агресори не са мислещи хора. Включително и Владимир Владимирович. Затова нямам намерение да обсъждам други гледни точки. Именно заради това.
Защото, когато някоя суверенна държава е нападната от друга суверенна държава, вместо хората и на двете да се трудят, да се забавляват, да се радват на живота си и да обичат искрено и чистосърдечно, значи няма друга гледна точка. Гледната точка е една. Агресорът трябва да бъде унищожен по най-бързия и безцеремонен начин, за да бъде даден пример на други потенциални агресори, които възнамеряват да излязат от клоаките си и да избиват шибаните си комплекси.
Това не бива да бъде позволявано и неравновесното положение, в което се намира и Брюксел, и Вашингтон, и нашето правителство, е твърде притеснително. Украйна държи и не само това – развенчава мантрата за непобедимата Червена армия, която е червена единствено, защото е окъпана в кръв. По начина, по който се развива „аперацията“, Украйна може да издържи, докато Кремъл загуби всичко, което натрупа от енергийната зависимост на ЕС от него. Защото, на практика Русия друго, освен природни богатства, не притежава. Да, всъщност и хора притежава, но не ги цени много.
Иначе Кремъл просто не би нападал Украйна. Не би нападал никого. Нямаше да има „ама другата гледна точка“. Самата друга гледна точка означава противоборство. Истината е, че такова няма. Ако си мислещ човек, първо си биеш главата в стената, чудиш се защо някой е решил да лее кръв, търсиш причината в него, в нападнатия, но в един момент разумът побеждава.
Няма друга гледна точка. Няма Науру, Тувалу, южни, северни кръстове, великденски острови и Мадагаскар. Има човешки съдби, има право на живот, има съпричастност към всеки невинен живот.
Другото не е гледна точка. Садистична опорка е. И „аз не искам да има война, АМА…“ също е опорка. Още по-цинична.