Българите почитат днес обичая „Баба Марта”, който е с хилядолетна традиция. Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец, и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „Марцишор” и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е включен и в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството, като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта”.
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.