През 1914 г. Никола Делчев (баща на ръководителя на ВМОРО Гоце Делчев и революционерите Мицо и Милан Делчеви), изпраща заявление до Българското народно събрание, с молба да получи българска народна пенсия.
“Господа,
Въ 1901 год. въ сражение падна убитъ синъ ми Мицо, въ 1903 год. паднаха още двамина сина, Гоце и Миланъ, но азъ останах да живѣя въ Кукушъ, изкарвайки прѣхраната си съ малка търговия и обработване на имотитѣ си. Прѣзъ послѣдната война гърцитѣ изгориха нашия градъ, а сѫщо и моя домъ; имотитѣ ми сѫ конфискувани. Останалъ живъ послѣдния ми синъ Христо, не може да ме издържа, защото самъ е въ крайна мизерия и трѣбва да се грижи за прѣхраната на себе си, жена си и три малолѣтни дѣца.
Имамъ вече 72 години, и не мога повече да работя, нито притежавамъ било движима, било недвижима собственость.
Моля Народното Събрание да ми отпусне народна пенсия въ размѣръ на (200) двѣстѣ лева мѣсечно.
Съ отлична почитъ:
Никола Дѣлчевъ.”
Източници