Честно да си призная, хич не ми е мъчно за правителството на Киро. Не, не искам да се отнасям обидно към него, използвайки умалителни имена. Той не ми е неприятен, а може и да имаше някакви добри намерения. Неприятен ми е резултатът. Поради няколко причини.
Не може да си политик и да направиш коалиция с кака Корни, която стотици пъти е заявила, че партията ѝ и наследница на комунделите. Не може да правиш коалиция и с учиндолския, за когото всеки малко от малко мислещ в държавата знае, че е командван от До‘ан в Росенец.
Как се постига съдебна реформа така? Как се бори Лукойл, който не плаща данъци не знам колко петилетки вече? Как се бие мафията на митниците, как се прави лустрация, как се създава уютна бизнес среда за инвестиции? С такива коалиционни партньори?
Никога няма да си изкривя езика, за да кажа, че правителството на Кирил Петков е било по-лошо от което и да е от правителствата на Бойко Борисов. Не беше. И нямаше как да е. Симеоново не прощава. Да, не дадоха оръжие на Украйна, за да отбранява цяла Европа от орките, но там има роля и льотчика Радев, който си е руска подлога, откъдето и да го погледнеш.
Това, което мисля, е много просто. Е, не чак толкова просто, колкото избирателите на Израждане и Има Такова Недоразумение, но просто. Това правителство трябваше да направи съдебна реформа. Не я направи. Извинения колкото искаш. Съдебна реформа няма. Това е фактът. Точка по въпроса. Не искам да знам нищо за „тън-мън“. Това правителство не помогна на смелия украински народ да защити Европа.
Да, разбира се, че е нужно да бъдем обективни и да отчетем желанието на кабинета на Кирил Петков да разбие мафиотските схеми по митниците и да се пребори с газовата ни зависимост от североизток. Защо ли обаче ми се струва, че усилията не бяха достатъчно целенасочени? Може да е лична заблуда, не знам. Случвало ми се е да се обърквам и друг път, но сега си мисля, че дългата ръка на ДС чрез коалиционните партньори от ИТН и Възраждане изиграха за пореден път ролята на Троянския кон, за да циклим още и още в кочината, в която живеем… май от седемдесе‘ и осем години. Но нека оставим просто Киро настрани. Той може би пак ще стане важен фактор в политиката на България. Като знаем какви са алтернативите най-вероятно такъв сценарий не би бил лош. Стига обаче с фантасмагориите.
Ето я грубата действителност. ГЕРБ, ДПС, Възраждане и ИТН. Първите си ги знаем. Те не могат да ни изненадат с никакви кОвренски номера. Дванайсет години ни ги играха по всички дупки. ДПС и Възраждане. Вие представяте ли си какво е направило това правителство, което досега така другарски критикувах, за да се обединят в един стегнат юмрук тия разнопосочно олигофренясали личности? Та чак Илена ГунчИва да избяга от Възраждане.
Истината е, че ако правителството беше останало, нямаше да стане ясно колко е малко българското политическо село. Тия изедници, дето за тях гласуват и някои, живеещи на запад, са пълна парлама. Възраждане бяха крепители на изконната българщина, нали така? ИТН искаха да се преборим с престъпността и корупцията, или бъркам? За ДПС и ГЕРБ не ми се говори какво са искали, те си го постигнаха. Включително и със свалянето на това правителство.
Израждането на политическите партии у нас не е новина. То си е реалност от десетилетия. Въпросът е защо го позволяваме. И онази толкова дразнеща ме реплика, че ние си заслужаваме управляващите, понеже сами си ги избираме, придобива все по-ясен смисъл.
Честито, драги сънародници! До нови избори!