Комлекс породен от безпаричие държи много от българите в чужбина далеч от родината
Годините минават, но на много от българите в чужбина банковите сметки са все тъй празни. Общоприетото мислене, че парите в чубина растат под дърветата и трябва само да се протегнеш и да си вземеш, естествено това е тотален мит, поредната лъжа която витае на 42 паралел вече години.
Няколко милиона българи са зад граница, някой казват два, а други източници твърдят, че са далеч повече – близо 3.5 милиона…. В действителност бройката няма толкова значение, от много по-голямо значение е колко от българите зад границанамериха това заради, което дойдоха.
Трябва да признаем, че над 90% от българите в чужбина са дошли с една единствена цел и тя е пари. Същото е било и в Клондайк, където хора от цял свят са се стичали, но вместо злато са намирали смъртта си и в крайна сметка колко от тях са забогатели?
Много малко хора са отишли в чужбина, защото са фенове на местната култура и обичаи. Малко или повече всеки един е дошъл за да забогатее. За огромно разочарование богатият запад, за който много от нашенците изоставиха родните си домове е един мит. Просто защото се правят едни елементарни сметки, които винаги излизат криви, от рода:
“Аз получавам 500лв. в България, а в чужбина ще взимам 10 лири на час.”
Даже наскоро слушах една типична българска двойка, която разправяше че британците далеч не взимат 10 лири на час, а 20 лири на час, и тези мили хора се чудеха, защо българите се съгласяват да работят за някакви си 10 лири на час (22-23лв.). Всичките тези размисли ги слушах в автобуса от София до Созопол, а двойката, която седеше в близост до мен ме развеселяваше с шумните си разговори, докато се търкаха някакви лотарийни билети.
За съжаление реалността е съвсем друга. Минималното заплащане във Великобритания е 7.35 на час, и на тази ставка работят повечето от нашенците. Наемите са около 700-800 паунда за стая (стая, не апартамент), и като прибавим и разходите за път и храна, от мечтания живот и следа не остава. Може би не е толкова важно колко изкарваш, а колко ти остават и не на последено място как живееш (дали си в самостоятел апартамет или в къща с още 10 човека).
За една година средностатистическия българин едва ли спестява повече от 1000-2000 лири, но тези спестени пари ги няма защото те изчезват в момента, в който българите решават да посетят роднините си и евентуално да направят едно моренце или планина. Така, че в графа разходи можете спокойно да поставите и пътуване до Родината, помощ на родителите и приятелите.
И така годините се нижат, вадят се едни пари за да се дадат на други места, а спестовните сметки остават празни, и като погледнеш назад минали са 10 години, не си спрял да бачкаш, а сметките са ти празни.
Мислиш да се върнеш, но в България ще ти се смеят, толкова години и да нямаш нищо. Разбира се има и изключения има българи, които работят за по 5000-6000 лири на месец, познавам и българи който станаха милионери, но колко са те?
Статистически са може би по-малко от българите, които са станали милионери за същото време в България. Все пак България е разграден двор и за хора, които не обичат да спазват законите лесно стават милионери, докато българите който са постигнали същото в чужбина са го направили с много повече труд и с оригинални идеи.
В България идеите са ясни, ако имаш пари вземаш една стара сграда с архитектурно и може би историческо значение и я буташ, построяваш голяма и модерна кооперация с апартаменти кутийки. Опитайте да направите същото в чужбина, опитайте да бутнете стара и красива сграда и да построите нещо друго – 100% мисията невъзможна.
И това е само един пример, как в България се работи и как с пари всичко може да си купиш, и съответно хора с подобно мислене си харесват страната, къде другаде ще могат да си правят каквото си поискат и да псуват на късмета си, че са се били родили тук. Като видите как в чужбина скъпите коли се карат от възрастни хора, а в България същите коли се карат от 25-30 годишни пичлигари ще разберете за какво говоря.
Докато за нормалния българин, който иска да прави парите си по честен начин си остава чужбината (изключвам честните хора, които са принудени да работят при тарикатите за жълти стотинки), но там реалността е съвсем друга и няма нищо общо с митовете, които се разправят в България, където всеки те оставя да черпиш все едно си му длъжен само, защото работиш навън.
Автор: Чуждоземец
снимка: Economy.bg