Много истини и неприятни изненади намираме в интервюто на Румен Драганов, директор на Института по оценки и анализи в туризма пред frognews.bg.
В момента заетостта по Черноморието е от порядъка на 33%, спаднали сме с няколко пункта спрямо 2018 г. Безпрецедентна е антирекламата на българското Черноморие. Има Параграф 22 в дефиницията за турист по Закона за туризма . Цеаната на чадърите и строежа по дюните влияе абсолютно отрицателно на маркетинговото позициониране на българския туристически продукт.
„Когато казваме че има спад, ние изследваме информационната среда и общо взето казваме, че има спад в някои хотели по 20-30%. Някои хотели, обаче, са изцяло пазарни, така че въобще не можем да говорим за общ спад от 20-30%.
В момента заетостта по Черноморието се движи от порядъка на 33%, като сме спаднали с няколко пункта, може би с 4-5 пункта спрямо миналата година.
Изоставаме, защото не направихме това, което направиха конкурентните пазари. И в Гърция и в Кипър предвидиха още през 2016 година, че Турция и Египет ще се върнат на пазара през 2019 година. И те казаха така: Увеличаваме цените през 2017 и 2018 година на туристическия продукт със страните, в които работим в Европа, намаляваме цените през 2019 г. Така те намалиха цените през 2019 г., имаше правителствени решения за намаляване на ДДС и си решиха проблемите. Ние нямаме никаква единна политика по отношение на представителството на хотелиерите и ресторантьорите и по принцип нямаме единна туристическа организация и консолидация в бранша, оттам нямаме политики и като нямаме политики губим инициативата. И затова сега се оправдаваме с причини от рода, че Боинг-737 е на земята и няма достатъчно летателен капацитет, че облекчиха транспорта на руснаците в Турция и ред други политики. Няма единна политика от страна на България, която да обединява бранша липсва. И второто нещо, това е безпрецедентната антиреклама на българското Черноморие. Това е повсевместно – както от централната администрация и надолу- от непрекъснатите проверки , които демонстрират лошо качество на туристическия продукт, недобросъвестни търговци, лоши концесионери на плажове, които искат много пари, бетонирано Черноморие и ред други като акули в Черно море, мръсна фекална вода, планктон и т.н.
Ние имаме сбъркана дефиниция в Закона по туризъм за туристите. В закона вместо дефиницията за турист, сме сложили дефиниция за посетител. Това обърква всеки, който се занимава с научна работа. Обърква каквато и да е научна констатация, защото ние не знаем за какво говориме. В спорове с министерството на туризма питаме какви са тези посетители – туристи, екскурзианти, преминаващи. За какво говорим? И ние вече четири години чакаме тази дефиниция. Нито министерството може да каже кой е турист, нито науката в България може да каже кой е турист. Ние ще бъдем еднакво грешни, ако кажем това, което пише в Закона за туризма. То противоречие на дефиницията за туризъм на световната организация. Ако кажем дефиницията на световната организация по туризъм, то това противоречи на закона, който властва в нашата страна. Така че има Параграф 22. И това показва непознаване на туризма.
Плажовете са собственост на българската държава и се управляват от министъра на туризма г-жа Николина Ангелкова. Съответно тя е човекът, който определя цената на чадърите чрез нейната политика и чрез договорите, които сключва. Практически това, което е направила министър Ангелкова е част от политика на Ангелкова за цената на чадърите по морето. А ако погледнем каква е политиката на хотелиерите, то чадърите са безплатни. Във всеки хотел, в който влезете да почивате по Черноморието, вашият чадър е безплатен. Няма как чадърът на хотелиерите и на целия бранш да е безплатен, включен в цената, а чадърът, който не го предлага държавата да струва 30-40-50 лева. И това влияе абсолютно отрицателно на маркетинговото позициониране на българския туристически продукт. и нанася щета на бизнеса по отношение на лоша политика.