Латерна Магика
И пак ден на траур.Ще слушаме менуети, моцартовия „Реквием“и балади и ще публикуваме черни свещи в памет на 16-те нещастника, станали курбан по пътищата-убийци на държавата-фантом.
Лицемерните медии ще дебатират за безопастностите, глуповати експерти ще дават нашироко мнения и експертизи, въобще, ще се вихри една скръб, дето я няма по никоя географска ширина.До третия ден.И после-отначало, с нови жертви, нови опасни пътища, нови кражби от асвалтиране и ремонти, нови убийци по невнимание. И пак.И пак И пак.И следващите поръчки на мафиотските кланове ще са на същите принципи, и следващите грабежи ще са още по-нагли.
То не бе Лим, не беше Ямболската катастрофа/пак с пенсионери/, не беше дискотеката със заледеното стълбище, не беше запаленият автобус на магистрала „Тракия“, граничещ с филмов декор и още , и още жертвоприношения.Този народ няма да си иде от старост.Ще се затрие от катастрофи и пътни инциденти , както ефимистично министър нарича трагедиите на пътя.
Измираме мърцина.Ще умре и Босия, дал думата си, че ще се пожертва, за да свести обутите.Най-близкият му приятел ми каза вчера, че вече изпада в халюцинации, а в мрежата се разхождат потресаващите кадри от раненото му разпадащо се тяло и стърчащи кости.Колко кръв ни трябва още, за да се вдигнем в защита на най-ценното-животите си?Ако и това не ни разгневява, ако и сега не сработват инстинктите ни за самозащита и оцеляване, то наистина ли имаме правото да се наречем народ? Съмнявам се.
България е превърната в автобус, с повредени скорости и без спирачки, тръгнал по надолнището.Без странични мантинели, без гористи местности наоколо, без гориво.Само с примирени до апатия пътници, вървящи смирено към своя ковчег.
25 милиона евро са чистите печалби от корупцията в МТ, казват посветени.?20 % от уличаващите документи са в Парламента. Ако изчезнат безследно, другаде са надлежно дублирани и съхранени.И въпроки това, няма промяна.Министърът е цял, но признава, че не може да ес пребори с проблема.Тогава? Кой чадъросва проблема и кой е над министъра?Един и той има име.
Не ви ли е мил животът вече? Предадохте ли се, обезверихте ли дните си, безразлично ли ви е кога ще умрете?
Не слушайте траурните трели! Пуснете си друга музика, която ще ви разтърси!Не разрешавайте на никого да ви успи, обезличи и затрие, защото вашият живот няма дубъл поне тук, на Земята!
И излезте, моля ви , от автобуса, вън, на улиците.Там може да ви наранят, но поне няма да катастрофирате.Веднъж в живота си, проявете характер, после дълго ще се самоуважавате.
Защото автобусът по разбрицаните пътища на мафиотската държава отдавна води в пропаст.Има само една секунда, преди да е паднал.Спрете тази секунда с волята си и се разбунтувайте.Няма кой да свърши това, вече опира до хъса за битка на всеки поотделно.
Слезте от автобуса и хванете пеша пътя към площадите! Единствен.Друг начин да оживеете-няма.