В интересно време живеем, спор няма. Тридесет и четири години след създаването си монолитното като гранитен блок Движение за права и свободи сериозно се разклати. И не само се разклати, ами почна и сериозно да се пропуква. Всъщност какво ти пропукване, направо взе да се разцепва между двата си очертали се полюса – автентичното ДПС на доганистите и Новото начало на деляновците.
Но освен, че този процес е интересен, той е и странен. Съвсем доскоро Ахмед Доган беше бог, Пеевски – негов пророк, другият председател на движението – досадна подробност, а обикновените им електорални единици – осъзнати послушници.
Пропукването отекна, когато 17 депутати по волята на почетния председател гласуваха против правителството, предложено от ГЕРБ-СДС, а останалите 30 го подкрепиха. Седмица по-късно численият състав на делянисти и доганисти почти напълно се очерта – 23 депутати все още се кълнат в Новото начало на Пеевски и в самия него, а 24 двама се държат здраво за изпитаното през трудните години статукво, олицетворявано от Ахмед Доган.
Някой би решил, че това е нормалната за всяко развитие борба между старото и новото, когато количествените натрупвания по някое време предизвикват качествени промени. Но би сбъркал, тъй като в ДПС открай време природните, икономическите, социалните и всякакви други закони имат измерения, различни от общовалидните.
Това се доказа, когато в резултат на пропукването настана смут в областните организации на ДПС. 12 от тях изпратиха писма до д-р Ахмед Доган с уверението, че твърдо застават зад него, другите 16 засега си траят, въпреки искането на някои техни общински организации да се определят в смутното за ДПС време.
Странното е не самото пропукване, водещо към разцепване, странното е, че и доганисти, и делянисти признават изключителната роля и влияние на почетния председател на ДПС. Разликата обаче е тази, че едните го обичат, а другите само го уважават. Уважителността на последните е лесно обяснима – делянистите все още се надяват, че Доган ще разбере „заблудата” си и ще признае своята „грешка”, обявявайки Пеевски за лъжепророк.
В опита си да насочат очерталото се противопоставяне в такава посока, че да не обидят бога делянистите заговориха, че всъщност те водят борба не с него, а с дерибеите, които били метастазирали по чистата снага на движението и трябвало да бъдат изчегъртани. Естествено никой от тях не посочи поименно нито един дерибей, но в същото време имаше леки намеци към Доган, че ако той продължава да упорства, може и него да причислят към дерибеите.
Няколко дни по-късно обаче тая дума изчезна в изявленията на делянистите, тъй като те се присетиха, че въпросните дерибеи са буквално на всяко ниво в организационната структура на партията – от общинското до централното, включително и в парламента, и че ако не ги привлекат на своя страна, нямат никакви шансове да надвият в борбата, с която са се захванали.
Терминът обаче отекна силно в публичното пространство и доста хора си спомниха за някои емблематични изказвания на Ахмед Доган от времената преди той да бъде заточен в сарая си в парк „Росенец”. Спомниха си за неговото изказване, че около всяка партия е нормално има обръчи от фирми, които се облагодетелстват от нейната реална власт в управлението на регионите и страната, като ДПС не само не прави изключение, но е и пионер в това направление.
Спомниха си, че на едно предизборно събрание Доган внятно обясни на присъстващите, че лично той има възможностите на богат банкер и че реално разпределя порциите в държавата. И че това било съвсем нормално за него, за ДПС и въобще за цялата наша демократична действителност след 1989 година. Спомниха си и за очертаната преди няколко години цел на Доган – Движението за право и свободи да стане първа политическа сили в страната и да поеме завинаги управлението й в свои ръце.
Тогава защо сега, когато ДПС стана втора политическа сила в парламента и се намери съвсем близо до върха и до очертаната стратегическа цел на Доган, защо точно сега нещата се объркаха и стройните доскоро колони на движението неочаквано поеха в две различни посоки? И дали няма някаква външна постановка, довела до пропукването и разцеплението?
Не, външна намеса няма. Изключително умният, с подчертано правилно оперативно, тактическо и стратегическо мислене Ахмед Доган, дали защото поодъртя, дали заради някаква икономическа зависимост или заради нещо друго, допусна грешката да вкара обръчите на не случайно санкционирания по закона „Магнитски” Делян Пеевски в самата своя партия. При това политик с над 90 на сто неодобрение и в ДПС, и в обществото. Личност, заради която хиляди хора излязоха на протест по улиците и поискаха главата не само на омразния им Борисов, но и тая на Пеевски.
Налагайки го като единия от председателите на ДПС, Доган забрави поговорката, че шило в торба не стои. Не прецени, че Пеевски рано или късно ще започне с корупция, заплахи и обещания за някакво Ново начало да овладява партията, за да докара в един момент създателя й до положението на краля на Обединеното кралство – царува, но не управлява. И това щеше да стане, ако Пеевски освен търговската си имаше и поне малко диалектическа грамотност и не бързаше да прескача стъпалата по пътя към пълната си власт в ДПС, а и може би в страната.
Както се вижда, и двамата допуснаха фатални грешки, заради които сега обикновените и част от необикновените депесари се чудят на кого да вярват и на кого да се кланят.
Разликата обаче между двете грешки е съществена. Тази на Доган е поправима, а онази на Пеевски – не. Автентичното ДПС на Доган ще понесе големи щети, но все пак ще си остане съществен фактор в родната политика. А Новото начало на Пеевски ще трябва да почва от нулата, при това в неприятната ситуация, че със стари курви трябва нов бардак да прави.
При добра политическа техника, търпение и предвидимост и двамата ще успеят. Но голямата цел и на Доган, и на Пеевски – ДПС да стане първа политическа сила в страната, поне за дълги години напред ще остане неосъществима. Ако междувременно двете очертаващи се ДПС-та не се самозастрелят в своя безсмислен дуел.
Огнян Марков