Тричленен състав на Върховния административен съд е отменил отказ на Българската народна банка да предостави достъп до два надзорни доклада от 2012 и 2015 г., в които се прави преглед на активите на Първа инвестиционна банка.
Решението на ВАС е по жалба на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Според изданието от докладите, чиито неофициални копия бяха частично публикувани от BalkanLeaks, стават ясни критичните размери на лоши и свързани кредити в проблемната банка. Лъсват и тревожни данни за политическо прикриване на проблемите в банковата система, които са известни на БНБ в детайли, коментира transmedia.bg.
В Решение номер 7921 от 21.06.2017 г. тричленен състав на ВАС с председател Марина Михайлова приема аргументите, че ЗДОИ е напълно приложим към исканата информация и че „от събраните по делото доказателства не се установява наличието на защитена от закон тайна по отношение на цялото съдържание на двата поискани документа“.
Посочено е също, че отказът на БНБ не е съобразен с обстоятелството, че „от създаване на исканата информация са минали повече от три години и ограничаването на достъпа до нея не кореспондира с установената в закона цел, а именно ограничаване на правото на достъп до обществена информация само по изключение“.
Съдът нарежда на БНБ да се произнесе отново, като спази тълкуването на съдебното решение. БНБ обаче има възможност да обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок.
Решението на тричленката е подписано с особено мнение от съдията-докладчик Донка Чакърова. Тя смята, че „публичното оповестяване на резултатите от извършени надзорни проверки във всички случаи би довело до нарушаване на конкуренцията между различните банки, а евентуално би поставило в риск стабилността на банковата система т.е. при всички случаи не е в обществен интерес“.
„Биволъ“ припомня какво става ясно от двата изтекли вече доклада – „всички са били напълно наясно с врътките за разкрасяване на отчетите на банката. Открит е съществен капиталов недостиг, причините за който са изложени много детайлно. Включително е изследвана и концентрацията на кредити в офшорки с неясна собственост. С една дума – източване.“
В надзорните доклади е констатирано също, че ръководството на банката игнорира Закона за кредитните институции и наредбите на БНБ.
„Санкция обаче не е наложена очевидно по политически и корупционни причини, за което отговорност носи изцяло предишното и сегашното ръководство на БНБ“, твърдят от разследващия сайт. „Отговорни са и няколко поредни правителства, които са знаели, знаят и продължават да мълчат, надявайки се на природно явление, което да изчисти тумора в банковата система.“
А кога да очакваме да се отвори втората стенограма за КТБ и какво там ще е скрито или заличено и #КОЙ се прикрива ?!
А дали тази омерта има нещо общо с фактите разкрити от сайта desebg.com ?!
„Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ), който заедно с другия си съдружник в кредитната институция Цеко Минев заемат 8-мо място в последната класацията на българското издание на списание „Форбс” за най-влиятелните хора в България, е сътрудничил на бившата Държавна сигурност.
Името му беше огласено вчера от комисията по досиетата при проверката на „Агробизнесбанк”, а днес за връзката му с ПИБ като съсобственик, съобщи „Медиапул”.
Според изнесената информация Ивайло Мутафчиев (1962) е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през декември 1980 г. като агент под псевдонима „КАМЕН”. По това време той е навършил пълнолетие и срещу графата „професия” в картона му е записано студент.
Работил е за отдел 02 „Борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност сред младежта и спорта, българските и чуждестранни студенти” на Шесто управление.
През 1984 г. е предаден на Първо главно управление на ДС.
През февруари 1990 г., малко преди БКП да се преименува в БСП, досието му е унищожено по време на тайна операция, разпоредена от тогавашния министър на вътрешни работи в правителството на Луканов ген. Атанас Семерджиев.
Роденият в София Мутафчиев завършва „международни икономически отношения” във ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС) и още по времето на комунизма специализира на Запад.
Работил е като главен дилър в БНБ и е бил един от началниците на дилинг-офиса на банка „Биохим”, в който работи и бъдещият му съдружник Цеко Минев.
Ивайло Мутафчиев влиза в бизнеса през 1990 г., когато с Цеко Минев основават Първа финансова брокерска къща. Тя е регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност през 1991 г. по Указ с 50 000 долара уставен капитал и седалището й е на адреса на Първа частна банка бул. „Стамболийски” 2а, чиито шефове Венцислав Йосифов и Валентин Моллов също са агенти на ДС. Първоначално капиталът се представлява от Ивайло Мутафчиев.
Мутафчиев е сред учредителите на „Агробизнесбанк” и за известно време неин изпълнителен директор. Напуска я и заедно със съдружника си Цеко Минев през 1993 г. учредяват Първа инвестиционна банка и влизат в съвета на директорите й.
ПИБ е една от петте най-големи банки в България и според собственото си представяне е най-динамично развиващата се банка у нас. В началото на тази година Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев увеличиха дяловото си участие в нея до 85%.
Според журналиста Григор Лилов най-неизвестният факт около Ивайло Мутафчиев като собственик на банката ПИБ, на „Юлен“ и на „Витоша спорт“ е роднинството му с Тодор Живков, на когото се пада племенник. Отделно от това в книгата си „Най-богатите българи”, том 1, Лилов пише:
„Към есента на 2003 година Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев владеят по 12.33% от капитала на ПИБ, а чрез инвестиционния фонд „ЕПИК“, базиран във Виена, в който те имат участие като съдружници, косвено имат контрол върху още 39% от капитала на банката. „Първа финансово-брокерска къща“, която е тяхна собственост, държи още 13.89% на сто от капитала.
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са единствените български предприемачи и банкери с финансови институции в няколко държави. ПИБ има клонове в Кипър и Албания, а през лятото на 2003 г. двамата закупиха като физически лица делът на „Мултгируп“ в „Балканска банка“ – Скопие. Двамата заедно притежават 68 на сто от капитала й. Сред останалите акционери са „Росексимбанк“ и „Овъргаз“.
Освен в австрийското дружество „ЕПИК“ Мутафчиев и Минев имат участие в още едно западно дружество – „Сервфинанс САРЛ“ в Париж, „Надра“ – Украйна и др.”
В грама на американския посланик (2005-2008) в България Джон Байърли, изтекла чрез „Уикилийкс”, ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила „с единия крак в легалния бизнес”, а с другия „в най-тъмните сфери на престъпния свят”.
Свободен автор – Философът