“БОРБАТА ЗА ДОБРОТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА НИКОГА НЯМА ДА ПРИКЛЮЧИ”

Тръгна си внезапно, без да се сбогува. А и той по принцип обича срещите – с всичките им сблъсъци на топли и пиперливи думи, на слънчеви и буреносни мисли, на добри и лоши хора, абе спор да има, че да си кажем кривиците, пък накрая може и да се прегърнем, че защо и да не се сритаме.

Но утре да сме пак един до друг, защото животът е кауза и целта й е истината. Той разделите не обича и затова така си отиде, без думичка да каже.

Такъв е нашият Торлак. От Окото на Бивола нищо не убягва, а тръгне ли съ рогата напредъ, може да изкове разпятие, присъда, паметник, стълба, венец и проклятие. Защо, бе, Торлак, този път нищо не каза! Или просто си знаеш, че все някога ще се съберем в небесната стая?

Че и там ще сваляме фалшиви ореоли и измамни маски от главите на онези, лошите. Че и там ще благодарим за доброто на добрите… И няма да спим, докато доброто не стане по-голямо от злото. Нали точно това пишеш в момента, знаем си те.

Ти не обичаш глаголното време минало свършено. Ние също. Затова си говорим в сегашното и утре, и после пак. А за теб никой не може да говори в минало свършено, знаеш. И затова днес са толкова трудни думите.

Стоян остави на всички ни не само рогатото си слово. Изля душата си в романите и стърча на сергия по панаирите на книгата. И не е само юбилейната книга „101 текста на Торлака за Биволъ“. „Херакъл от Диви дол“, „Автономията????“, „Иваил цар“, „Северозападен романь“, „Май ще ни бъде…“ …

Ще ни бъде ли? Писателят, разказвачът и душеприказчикът на Северозапада и не само, сега иска да ни каже, че повече няма и ред да напише. А ние не вярваме, защото минало свършено няма и панаирът трябва да продължи.

И Бивола понякога плаче. Този път безутешно.

Поклон, приятелю! Дано ни гледаш и стискаш брадвата от по-светлата страна на небето.

Асен Йорданов

Атанас Чобанов

Димитър Стоянов

Вилдан Байрямова

Николай Марченко

Мария Гинева