Днес акцентът в сутрешните блокове бе словото на Доган през призмата на отиващата си година и политическите брожения през нея. Репортери и водещи бяха нагърбили политици и анализатори с тежката задача – да коментират и анализират думите на Учителя. Все едно те са кокошка, под която трябва да открият скритото златно яйце. Някаква панацея.
Яйцето, всъжност, изобщо не е златно. И позлатено дори не е. А си е обикновен запъртък.
Доган предлага от царящата некомпетенстност в настощия парламент да бъде сформиран „програмен кабинет“, в който да участва всички парламентарно представени партии. Да се работи по единна програма за развитието на България. Нещо, което вече 30 години наблюдаваме – програма „Крадем и след нас погром“.
Цялото упражнение, обаче, има една единствена цел – съхраняване на настоящата власт, а с нея и режима на статуквото. Останалото са алабализми. Поради тази причина председателят на ДПС апелира към опазване на управляващите от „вътрешна имплозия“ и изтъква липсата на необходимост от предсрочни парламентарни избори.
Улицата и всеобщото народно недоволство, въпреки стихващия и на моменти избуяващ интензитет, плаши кукловодите. Общественото напрежение клокоти като вековен вулкан, който във всеки един миг може да изригне и да погълне с лавата си всичко и всички пред себе си. От това се страхуват!
И все пак – управляващите си отиват. Борисов е морално и политически амортизиран. Промените са неизбежни!