Интервю с Борис Балев -Изпълнителен директор на БМФ Порт Бургас АД
-Г-н Балев, тъй като наскоро разкрихте бъдещите планове за развитие на пристанище БМФ Порт Бургас, бихте ли споделили и Вашата визия за взаимодействието на града с Пристанище Бургас?
–Развитието на устойчивите градове е базирано много повече за нагласите на обществеността, отколкото на амбициите на определени политически кръгове и корпоративни интереси. Добрите публични и корпоративни лидерски практики са от критично значение, за да могат градовете да се справят със затрудненията в контекста на поставените от Европа амбициозни цели в областта на околната среда и климата – от въглеродна неутралност до кръгова икономика, от по-чист въздух до по-чист транспорт. Устойчивият град изисква сътрудничеството между публичния и частния сектор, което да бъде основано на принципа за създаване на стойност и за двете страни в дългосрочен план, като тази стойност трябва да е гарантирана и защитена. В последните няколко години общинската администрация на град Бургас постигна изключително много в развитието на градската среда. Бяха приети и изпълнени стратегически цели свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и към устойчиво развитие на територията. Сериозни усилия бяха положени и към интегрирането на части от пристанищните територии към градската среда, поради непосредственото им разположение до централната градска част на град Бургас, каквато е практиката в редица европейски градове, като Барселона, Валенсия, Ливърпул, Антверпен, Ротердам, Амстердам и много други. Посетил съм всеки от тези градове и мисля, че не бихме могли да измислим нещо ново в Бургас, а по-скоро трябва да адаптираме модерния тренд за трансформация към нашата действителност.
Тази тенденция безспорно следва да продължи с оглед устойчивото развитие на града, и към вече обособената зона за обществен достъп „Морска гара„ да се включат допълнителни площи с отпаднало предназначение, част от Пристанищен терминал Бургас Изток1– опериран от държавния оператор. Това е вече предприетия експертен подход при разработването на Генерален план за развитие на Пристанищен терминал Бургас Изток1от страна на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, който предстои да бъде утвърден и приет след повече от 8 годишно обсъждане на функционалното зониране на терминала. За съжаление, именно липсата на Генерален план на терминала през последното десетилетие блокира изцяло развитието му и отварянето на града към пристанището, въпреки желанието на голяма част от жителите и гостите на град Бургас.
-Защо се бави Генералния план?
-Основна причина за забавата при приемането на Генералния план беше повдигнатата полемика относно бъдещето на корабни места от № 6до № 13 и тиловите им площи – част от Пристанищен терминал Бургас Изток1, и следва ли те да останат с товарно предназначение или да бъдат включени в бъдещата зона за обществен достъп.
Повече от двадесет години, заради конструктивната им неспособност да приемат съвременни товарни кораби,корабни места от № 6 до № 10 не се използват за претоварни дейности. По тази причина запазването им като товарни кейови места е лишено от всякаква логика и смисъл. От друга страна,корабни места № 11, № 12 и № 13 могат да продължат да се експлоатират като пристанищни мощности за обработка и складиране на товари и занапред. Именно тези три корабни места са единствените използвани от държавният пристанищен оператор за обработка на товари и понастоящем. С оглед на това, напълно целесъобразно, екипът, който разработва Генералния план е приел да запази товарното предназначение на корабни места № 11, № 12 и № 13, като ги включи в зона за бъдещо развитие на пристанищни дейности, заедно с корабни места № 9 и №10. В проекта на плана е отредено корабни места № 6, № 7 и № 8 да бъдат включени в зоната за бъдещо развитие на обществена дейност (което означава, че няма да се ползват за товарни дейности). Към момента изглежда, че постигнатото зонално и функционално разпределение на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 се възприема единодушно от всички заинтересовани страни, вкл. членовете на назначения от Министъра на транспорта и Министъра на регионалното развитие и благоустройството национален експертен съвет. Каквото и финално решение да се вземе за разпределението на горепосочените корабни места, то няма да влияе по никакъв начин на бъдещото развитие на терминалите, оперирани от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД.
-Каква е вашата позиция относно интегрирането на участъци от пристанищните зони в градската инфраструктура?
-Съвместно с държавните институции и в частност с подкрепата на Министерството на транспорта и съобщенията и усилията на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, през 2014 г. беше обособена зона за обществен достъп „Морска гара“ – част от територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1, която се превърна в своеобразна емблема на град Бургас, културен център – благодарение на провежданите ежегодно фестивали с изпълнители от цял свят и задължително място за посещение за всички гости на града.
Мисля, че с прилагането на комбиниран подход при адаптирането на отделни части от територията на този терминал към градската среда, се постига прекрасно взаимодействие между пристанищните и обществените дейности.
Към момента изглежда, че зоналното и функционалното разпределение на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1се възприема положително както от институциите, така и от гражданите и гостите на Бургас. И тук отново ще подчертая, че това разпределение не е от значение, и не влияе на нашата дейност.
Интервюто подготви Комуникационна група „Имидж Едвъртайзинг”
