Интервю с Борис Балев – Изпълнителен директор на БМФ Порт Бургас АД
Част 2
-Сериозна полемика беше повдигната и относно въпроса за изграждане на допълнителен товарен терминал, като разширение на нов източен вълнолом към Пристанищен терминал Бургас Изток 2. Моля за Вашия коментар.
-Не бих желал да влизам в полемика с никоя от политическите сили, тъй като нашата работа е строго бизнес ориентирана.
Всъщност, експертният отговор, е че нов пристанищен терминал не е нужен.Необходимостта му не е икономически оправдана, а евентуалнотото му построяване би генерирало огромен разход.
Само за сравнение ще кажа, че новото дълбоководно корабно място, което строим струва около 60 млн. ЕВРО за изграждане и още 35 млн. ЕВРО за удълбочаване. Представете си, този дълбоководен терминал би струвал между 120 и 200 млн. ЕВРО, разбира се в зависимост от размера му. Тази сума трябва да бъде извадена от бюджетана Държавата и то без никаква представа за възвръщаемостта на инвестицията.
По същия начин през 2005 г. се построи Терминал Изток 2 („Японското пристанище“), който държавата ще изплаща до 2028г. След като станахме концесионер, ние поехме голяма част от тази тежест и изплащаме голяма част от този заем. Тук бих искал да вмъкна и с гордост да отбележа, че концесионните такси, които сме заплатили за тези 12г. са в размер над 45 млн. лева. За същия период БМФ Порт Бургас е внесло данъци и осигуровки в размер на над 111 млн. лева.
Наличната пристанищна инфраструктура и пристанищната инфраструктура в процес на изграждане на Пристанищен терминал Бургас Запад – („Контейнерен терминал“), съвсем спокойно (по данни на изготвените анализи за разходи и ползи) могат да поемат пристанищния товарооборот поне за следващите 30 години.
Както вече знаете, през 2023 г., започнахме изграждането и на ново дълбоководно корабно място 28, с дължина 265 метра и дълбочина на газене от 15,50 метра. Към кейовото място ще бъдат обособени и тилови складови площи за съхранение на товари. Корабното място ще има възможност да приема най-големите разчетни кораби за Черно море. Предвиждаме в следващите години да бъдат изградени още 3 такива дълбоководни корабни места, които след изграждането се прехвърлят на ДП “Пристанищна инфраструктура“ , т.е стават държавна собственост. Това, както казах по-горе, напълно обезсмисля изграждането на нов товарен терминал, като разширение на нов източен вълнолом към Пристанищен терминал Бургас Изток 2.
Бих искал да спомена още един факт, че строителството на нови корабни места се съпътства с изграждане на прилежащи складови площи, ЖП и авто инфраструктура. В случая, обаче, изграждането на допълнителен нов терминал е невъзможно, поради предвидените изключително тесните тилови зони, които не позволят изграждането на достатъчно складове и най-вече жп и автовръзки.
-Какво бихте казали в заключение?
-Вместо утопични и нереални планове, лишени от всякаква пазарна и икономическа логика, развитието на Пристанище Бургас и града като цяло изисква прагматичен подход. Той трябва да е основан на внимателен анализ относно инфраструктурата за достъп, необходима за оптимизация на работата, за привличането както на нови клиенти на пристанището, така и на нови индустрии в региона.
Администрацията на кмета на град Бургас положи първите стъпки за това, като обособи функционално индустриалната зона в Бургас, което несъмнено е огромен успех за града и региона предвид значителния брой предприятия, които бяха привлечени на територията на града. За подобряването на икономическите процеси в пристанището и града е необходимо да се развият и допълнят проекти за автомобилна свързаност на пристанищния комплекс с АМ „Тракия“, за да се избегне образуването на сега съществуващите „тапи“ на автомобилния трафик, да се работи с икономическите оператори за обособяване на допълнителни зони за престой и изчакване на камиони (каквито бяха направени преди 5 години и решиха проблема с чакащите по пътищата камиони със зърно), да се доразвиват индустриалните зони на града и транспортната им свързаност с пристанището, по начин, който не пречи на пътническия поток и др.
Като очакван ефект от реализацията на гореописаните проекти е предоставяне на функционална свързаност на пристанището с хинтерланда, което от своя страна ще даде възможност на пристанищните оператори да се развиват, инвестирайки в нови мощности с цел привличане на нови клиенти и увеличаване на товарооборота.
Интервюто подготви Комуникационна група „Имидж Едвъртайзинг”
