Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност – 18 пъти е по-висок рискът за един човек, ако няма образование, да влезе в капана на т.нар. работещите бедни. Това е мнението на председателя на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова. Съветът прие анализ за причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените „работещи бедни”, както и препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление.
Данните показват, че за последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. Например през 2022 г. в България има 10 на сто работещи бедни спрямо 7,2 процента през 2013 г.
Тя посочи, че и за двете групи има пряка зависимост между образователната степен и риска за изпадане в бедност – много по-минимален е този риск за хората със средно и висше образование.
Според нея налице са големи регионални различия в заплащането на работещите. Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора – 33.9%, Добрич – 27%, Ловеч – 26.8%, и Перник – 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен – 12.9%, Велико Търново – 15.8%, Силистра – 16.1%, и Търговище – 16.2%.
В анализа на ИСС се отбелязва, че рискът от бедност сред работещите се променя със структурата на домакинството. Наличието на деца, пенсионери и хора със специфични нужди в домакинството увеличава риска домакинство с работещи членове да попадне под прага на бедността. Според изследването рискът от бедност е най-висок при домакинствата с един работещ и зависими деца (22% работещи бедни в този тип домакинства). Висок дял на работещи бедни (с по 12,1%) се откриват и в българските домакинства, съставени от сам работещ и двама или повече работещи със зависими деца. Най-ниска концентрация на работещи бедни в България се открива в домакинства с двама или повече работещи без деца (5,2%). Спрямо домакинствата от двама работещи, но със зависим членове на семейството, има два пъти по-високо ниво на отчетени работещи бедни.
По думите на Русинова т.нар. работещи бедни са най-вече в сектора на услугите и в администрации в малки общини. Сезонно заетите също влизат в тази група.
Според ИСС трябва да се ускори процесът по транспониране на европейската директива относно адекватните минимални работни заплати в България. Директивата ще има пряко отражение върху работещите на минимална заплата, които съставляват близо 1/4 от наетите в страната. Председателят на ИСС подчерта, че транспонирането на директивата ще даде предвидимост и за работодателите.
Зорница Русинова посочи, че България е на предпоследно място в ЕС по отношение на дигиталните умения на хората, като е важно държавата да подкрепи малките и средните предприятия чрез различни инструменти – например европейски средства, за да се обучат хората. Икономическият и социален съвет счита, че трябва да се обърне по- сериозно внимание на процеси от дигиталната трансформация и зеления преход, както и тяхното отражение на пазара на труда. ИСС отчита, че с навлизането на ИИ и новите технологии в пазара на труда ще бъдат закрити работни места и това ще доведе до още по-сериозни различия в заплащането.
Коментар на редакцията.
Друго изследване сочи, че в началото на 2023 г. работещите бедни у нас са 22 на сто и всички заети работници и служители. Като прибавим към този процент пенсионерите с пенсии под или близо до нивото на официалната линия на бедност от 526 лева, като прибавим и получаващите социална пенсия, която е 270 лева, същотака – и безработните, които са на социални помощи за безработните, които са 60 на сто върху получаваното от тях трудово възнаграждение, процентът на бедност у нас може да наближи дори 50%.