Българите вече не харесват Путин

EURACTIV BULGARIA

За четирите дни военни действия, ползващият се години наред с позитивен рейтинг руски президент Владимир Путин губи над половината от своята популярност в България. Това показва експресно, национално представително проучване, реализирано от БНТ и агенция „Алфа Рисърч“ в последния ден на февруари и огласено във вторник, 1 март.

Ако през периода 2020-2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за него, при само 20 на сто отрицателни, сега ситуацията радикално се обръща. Позитивните мнения намаляват почти двойно, до 32%, а отрицателните нарастват до 48%, показва проучването.

Войната в Украйна с нейните жертви, страдания, разрушения и заложеното на карта бъдеще на Европа, променя драматично българското обществено мнение, сочи „Алфа Рисърч“.

Ескалираща агресия, загубените човешки животи и от двете страни, заплахата за използване на ядрено оръжие, са факторите, които преобръщат нагласите на хората. Над ¾ анкетираните смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано. Доскоро абсолютно непознатият президент на Украйна Володимир Зеленски печели симпатиите на 40% от анкетираните, 29% са с негативно мнение за него.

Безпрецедентното обединение на европейските страни в налагането на единни санкции срещу Русия и помощ за Украйна се оценява като правилна политика от 63% от българските граждани. На обратното мнение са 32 на сто.

На този фон, 55% одобряват поисканата от министър-председателя Кирил Петков оставка на военния министър, заради изразяваните от него лични позиции по външната политика на страната, в разрез с общата правителствена политика.  36% не са съгласни със смяната на Стефан Янев. Доминиращото одобрение за оставката на военния министър се дължи основно на факта, че в критичната за света и България ситуация, когато Европа показва пълно единство, очакванията на мнозинството от гражданите са и в българското правителство да няма разнобой, а управляващите  да действат единно и сплотено, обясняват анализаторите.

47% от анкетираните заявяват готовност солидарно да споделят за известно време част от цената от наложените санкции. Хората си дават ясна сметка за тежките човешки, морални, икономически и социални последствия от разрушителната война, които ще се усещат все по-силно през следващите месеци, обяснява „Алфа Рисърч“. Изследването обаче сочи,  че 36%, основно хора с по-ограничени материални възможности, не са склонни, или не биха могли да платят по-високите цени.

„Разбираемо е безпокойството на бизнес и граждани от предстоящите икономически трудности, но пред всекидневната загуба на човешки живот и риск от ядрена катастрофа, разбирането и надеждата на мнозинството от българите е, че единственият спасителен път е солидарността и решителното противопоставяне на войната, която, ако не бъде спряна, може да има много по-чудовищни последствия от тези, които в момента търпим“, пише още в анализа.