Проучване сред 26 хиляди граждани на страните от Европейския съюз за отношението им към местните власти по време на кризата с новия коронавирус показа, че те им се доверяват повече, отколкото на националните правителства или институциите на ЕС.
Не и в България, където недоверието към местни и регионални власти е на почти рекордни за Европа нива, пише “Дневник”.
Онлайн допитването на агенция Kantar между 3 и 17 септември 2020 г. стига до заключението, че 52% от европейците по принцип имат доверие на местните си управници, докато на правителствата си се доверяват 43%, а на властите на ЕС – 43%.
В България тотално господства недоверието – 71%.
Социолозите са работили по поръчка на Европейския съвет на регионите, а данните са публикувани в годишния отчет на тази общоевропейска организация, който тази година е с фокус върху COVID-19. От него се вижда, че в 12 държави, предимно на Запад, европейците вярват в местните си власти повече, отколкото в правителствата си и в ЕС институциите, докато на Изток хората смятат, че евроинституциите са най-компетентните им управници.
В доклада не се прави анализ на традициите на самооуправление, доколко то разполага с реална власт и средства и доколко е зависимо от преводите от централния бюджет и управляващите.
Когато ги питат коя от трите категории институции смятат, че сега и в бъдеще ще вземе най-правилните мерки за преодоляване на икономическите и обществени последици от пандемията, отново средният отговор за ЕС е 48% “за” локалните власти, 45% “за” ЕС властите и 44% “за” националното правителство.
България и тук е в другата крайност – само двама от 10 анкетирани българи дават кредит на доверие на първо място на местната си управа. Това изглежда донякъде парадоксално спрямо обясненията в доклада, че локалната и регионална власт е най-близо до хората, най-добре познава ситуацията на терен и може да защити живота и бизнеса им.
В 20 държави този показател е над 40%. В България 74% отговарят обратното – че кметът, общинският съвет или областната управа не взимат най-адекватните решения.
Българите са европейски антишампиони и когато ги питат дали местните власти имат някакво влияние над решенията в европейските институции. В целия ЕС доминира отговорът “Не”, но България това са посочили почти четири пети.
В същото време българите са сред най-склонните да с предоставят на ЕС институциите повече правомощия при кризи като тази с пандемията. Почти една трета (32%) са “твърдо да”, а още 42% отговарят с “да, склонен съм да подкрепя”.
България е и сред страните, показващи сдържан оптимизъм за това дали някакво по-силно влияние на местните власти над евроинституциите ще подобри решенията им. На това мнение са 53% от анкетираните.
Вижда се също, че повече одобрение в тази посока показват страните от Южна и Централна Европа, докато в балтийските републики, Германия, Дания и Холандия делът на одобряващите подобна връзка е 50% и по-малко.
В “Барометър 2020” на Комитета на регионите се казва, че много от напрежението и объркването покрай пандемията се предизвикват от власти на друго ниво – противоречиви здравни препоръки, отсъствие на координация между държавите при затваряне на граници, проблеми с това какво да се прави с учениците…
Но обедняването на най-застрашените (възрастни, самотни хора, малцинства, имигранти, самотни родители), фалирането на дребни и средни предприятия и сриването на приходите на градските и регионални бюджети се стоварват първо на местните власти и способността им да помагат в бъдеще и да поддържат добри услуги.
Още по-силно се видя, колко е важна стабилността на демокрацията на местно ниво, защото от кризата се възползват популисти в политиката – особено тази на национално ниво – посочват авторите.
Другото характерно е, че икономическите последици са разпределени неравномерно из регионите на ЕС и това е логично, но логиката не следва броя на заразените, а какви производства има на място и от какво са зависими. Така местата, силно зависещи от туризма, са ударени тежко и това обяснява присъствието на Източна България в компанията на Гърция, Кипър, почти цяла Италия, значителна част от Испания, Южна Франция и Париж. Същата е логиката и за районите, където има големи производства на авиационната индустрия, тежко пострадала от спирането на полетите и продължаващата неяснота кой ще оцелее сред авиокомпаниите.
Българите масово не вярват, че местната власт знае как да се справи с пандемията