Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
Резултатите на Индекса показват определени географски модели, като страните в Северозападна Европа имат най-добрите предпоставки да издържат на ефектите на дезинформацията, а страните от Югоизточна Европа са най-уязвими към тях, докато страните от Централна и Източна Европа влошават в най-голяма степен представянето си в Индекса.
Недоверието в учените и журналистите е свързано с медийната грамотност, като страните с висока степен на недоверие имат по-ниски резултати в Индекса за медийна грамотност.
Корупцията, изглежда, има пряка връзка с нивата на медийна грамотност, като страните, които се считат незасегнати от корупция, имат високи оценки в Индекса за медийна грамотност.
През януари 2019 г., учените, създали символичния „Часовник на Страшния съд“, който
предупреждава за опасността от ядрено унищожение, добавят „манипулацията на фактите, фалшивите новини и информационното претоварване“ към заплахите, които могат да унищожат нашата планета.
“Новото ненормално“, както те го наричат е „моментът, в който фактите стават неразличими от измислицата, като подкопават нашата способност да развиваме и прилагаме решения за големите проблеми на нашето време“.
Естествено България е на 29-о място в тази класация и на последно сред страните на ЕС ?!
Когато резултатите в точки на Индекса за медийна грамотност се съпоставят с други фактори, изглежда най-високата степен на взаимосвързаност има с Индекса за възприятие за корупцията на Прозрачност без граници.
Страните с висок резултат в Индекса за медийна грамотност се считат за по-малко корумпирани, а съответно страните с ниски резултати по
медийна грамотност се считат за по-корумпирани.
Докато в разговорния език „корупция“ се разбира главно като подкуп, дефиницията на Прозрачност без граници е „злоупотреба с дадената власт в частна полза“, т.е. възприятията за корупцията може да се считат като присъда на институционална слабост и дефицит на обществена
легитимност.
Доста е показателно, че друго значение на корупция е „процес, в рамките на който дума или израз променят първоначалното си значение в такова, което да се счита за грешно или изопачено“със синоними като фалшификация, манипулация, опорочаване, грешно представяне
и др. Това добавя допълнителна перспектива към връзката между фалшивите новини и корупцията, като дезинформацията, според една дефиниция, е „умишлено изопачаване (корупция) на информационната екосистема, от което зависи модерната цивилизация.“
С нарастването на дезинформацията се забелязва и нарастване на недоверието в медиите.
Кризата в традиционните медии, свързана с ерозията на техния бизнес модел и възхода на социалните медии, възпрепятства тяхната способност да служат като пазители на информацията, които да образоват своите потребители. На свой ред, снижаването на медийните стандарти често
води до скъсване на връзката на медиите с техните публики. В редица страни се наблюдават значителен брой проблеми, свързани с умишлени действия да се задуши медийната свобода с атаки върху медиите или установяване на директен контрол върху тях.
https://osis.bg/wp-content/uploads/2019/11/MediaLiteracyIndex2019_BG.pdf
Свободен автор – Философът